Графиката показва т.нар. solar capture rates, тоест какъв дял от средната продажна цена на електричеството успяват да получат соларите. Ясно се вижда как потъва с всяка изминала година като още тази вероятно ще спадне под 50% през април-септември. Добавянето на нови 16 GW през последната година толкова ускорява процеса, че рекордните инвестиции в батерии са безпомощни да го ограничат.
Много подобна история се развива и в България. Има обаче някои основни разлики:
1. Имаме голям дял (35-40%) от абсолютно негъвкава ядрена енергия + голям дял от относително слабо гъвкава мощност от лигнитни въглища (25-40%) в нашата мрежа.
2. Имаме Гърция на юг от нас с огромен слънчев капацитет, работещ по същото време.
3. Успяхме да унищожим нашата основна ПАВЕЦ и тя няма скоро да заработи с пълен капацитет.
4. Нашият слънчев капацитет е нараснал неимоверно в сравнение с размера на мрежата през последните 2 години.
5. Непрекъснато се присъединяват нови големи проекти, които не виждам как ще бъдат балансирани.
Слънчевата канибализация в България ще бъде много по-брутална.