В България основно анализираме „международното положение“, без да мислим как се отразява то на страната ни и най-вече без да вземаме мерки за преодоляване на рисковете. Като че ли целите се простират до еврозоната и усвояването на фондове, независимо че те нямат пряко отношение към забогатяването на нацията. Но и двете теми са достигнали степен на фетишизиране.
Ефективната администрация и доброто образование са ключовите фактори за успеха. Другото е диверсификация на търговските ни отношения, на пазарите, където продаваме стоките си. От години говоря, че сме занемарили отношенията си с Азия и Африка, а там се случва големия растеж и там са големите възможности. Това е начина икономиката ни да е по-малко податлива на външни шокове и странно решения. Не, че търговията ни със САЩ е голяма, но на нашите търговски партньори е. И покрай това го отнасяме и ние под формата на затваряне на заводи.