Парижкото споразумение за климата постави за цел пред света постигане на климатично-неутрален икономически ръст след 2015 г. Или поне така го продадоха политиците на избирателите си…
Случайно попаднах на хубава инфографика на 20-те най-големи икономики, която включва и ръста им в периода 2015-2025 г. – изобразен чрез кръговете в най-дясната колона. Ясно е, че последната година е по-скоро прогноза.
Само 4 топ икономики имат ръст на БВП, който надхвърля средния за света (35% – най-отдолу):
1. Индия = 77%
2. Китай = 74%
3. Турция = 59%
4. Индонезия = 51%
Общото между тях не е трудно да се установи – всички споделят един и същи модел:
Огромен ръст на производството и потреблението на енергия и енергийно-интензивните индустрии, който е задоволен преди всичко от въглища. За първите три се знае толкова много, че няма смисъл да пиша. Слагам фокус върху Индонезия.
– Население = 281 милиона души (2023 г.) или 4-то място в света
– Средно потребление на енергия 36.4 EJ/човек годишно или само 40% от средното за света (2023 г.)
– Последното е въпреки 50% ръст на потреблението на първична енергия в периода 2015-2023 г.
– Гигантски скок в добива на въглища със 127% до 831 милиона тона (2015-2024 г.).
– Гигантски скок в износа на въглища – вече най-големият износител в света с над 500 милиона тона (отиват основно за Китай и Индия, но също и всички други страни в Югоизточна Азия)
– 55 GW въглищни ТЕЦ, 29 GW от които са добавени след 2015 г. Отделно още 13 GW са в процес на изграждане (втората графика).
Ироничният детайл в тези данни се крие в основния двигател зад числата:
Икономическият ръст на Индонезия през тези 10 години се дължи основно на добива и преработката (мини + металургия) на никел, кобалт и мед – ключовите суровини за енергийния преход. Вторият най-силен фактор е износът на въглища, който храни и ръста на другите държави в региона.
И накрая, ако излезем извън топ 20 и искаме да знаем коя е най-бързо растящата икономика в света след Парижкото споразумение за климата, отговорът е Гвиана. Откритията и развитието на добива и износа на нефт там (основен двигател е ExxonMobil) доведоха до ръст от над 300% само за последните 5 г. (2019-2024 г.). От една от най-бедните само преди петилетка, тя вече е най-богата страна в Южна Америка, измерено в БВП на човек. И този ръст ще продължава поне до 2030 г., защото добивът тепърва ще расте и ще включва все повече природен газ. Любопитен детайл – през 2024 г. нефтът на Гвиана отива преди всичко за износ към Европейския съюз.
Разбира се, икономическият ръст е в основата на подобряването на всички аспекти на качеството на живот в гореизброените страни – от потреблението на каквото и да е, през достъпа до здравеопазване и образование, до качеството на въздуха, чистотата на питейната вода, хигиената и продължителността на живот.
Това е положението и то няма как да бъде променено със силата на желанията.