Loading...
Към 2023 г. към 90% от редкоземните елементи (групата REE+) в ЕС са внос, т.е. на практика сме напълно зависими от импорт. Последните няколко години геополитическите напрежения и блокирането на търговията, включително чрез търговски войни (мита и други бариери), категорично означават нарастващи рискове по отношение на същите. В подобна ситуация някой би си помислил, че може би има значение откъде внасяме.
Три страни формират 94% от вноса на редкоземни елементи в ЕС: Китай (39%), Малайзия (33%) и Русия (22%).
Отношенията между ЕС и Русия са ясни. Европа опитва да „показва мускули“, но продължаваме да внасяме суровини, включително петрол и газ. Където не можем директно, се минава през трети страни, които добавят надценка.
Китай е по-интересен. Напоследък има реторика за търговско партньорство, въпреки че между ЕС и Китай има търговски бариери, включително митата за внос на електромибили на Стария континент. Те бяха наложени в края на миналата година, а в момента се преговаря за минимални цени на внасяните електромобили. Мярката е еквивалент на ценова „автоцензура“, която трябва да е „поне толкова ефективна, колкото са митата“, според комисаря по търговията Марос Шефчович. И в двата случая като потребители сме брутално ощетени и плащаме цената.
Тук от значение е и друго – че Китай тенденциозно използва положението си на хегемон в износа и преработването на редкоземни и/или критични минерали. Тя започна да ограничава износа им към САЩ през 2023 г., а в момента има де факто ембарго за експорт за някои от критичните минерали. През 2010 г. износът беше спрян и към Япония.
Ако аз търгувах с Китай, щях да го разглеждам като изключително рисков търговски партньор, включително по идеологически причини.
Тази група на редкоземните минерали (REE+) включва 15 лантаниди плюс скандий и итрий. От тях зависят повечето съвременни индустрии, включително отбранителната, електрониката, ВЕИ, автомобилостроенето (не само електро, но и ДВГ), медицинската (ЯМР и някои лечения на тумори), стъклопроизводството…
Европа е напълно зависима от Китай за REE+, като при осем от елементите има дял на вноса от над 80%, а е в топ 3 на търговските партньори при почти всички от групата.
Други важни елементи не влизат в REE+, например лития, при който зависимостта от китайски внос в Европа е 90%. Глобално Китай преработва доста над половината литий глобално. Казвам това, не защото някой реално иска да кара електромобил, а за да имаме представа за мащаба.
Европа сама се постави в това напълно зависимо положение, след години умишлено декапитализиране на добивната промишленост и целенасочено прогонване на компании от сектора. Конкретно за лития може да се посочат примери от Сърбия до Скандинавския полуостров – има открити залежи, но инвеститорите (в Сърбия – Rio Tinto, една от най-големите добивни компании глобално) се блокират. В България също има не един подобен пример за други видове добив.
Отговорът на ЕК е т.нар. „Законодателен акт на ЕС за суровините от критично значение за бъдещето на веригите на доставки в ЕС“. Повечето от целите му могат да се постигнат много бързо, достатъчно е малкото останала европейска индустрия да колабира. Тогава до 2030 г. ще може:
– 10% от използваните редкоземни минерали да са от местен добив,
– 25% да са рециклирани,
– 40% да са преработени в Европа и
– никоя страна да не внася повече от 65%, просто защото няма да има за какво да се внасят.
В реалността няма как да искаш да увеличиш добив и/или преработвателен капацитет за една петилетка – в тази индустрия динамиките са много по-бавни от кликването с мишка или въвеждането на „законодателен акт“. Отварянето на една нова мина в Европа може да отнеме от 5-7 години (в изключително розов сценарий, често свързан с възстановяване на мини, които са работили в миналото, например мината Baita в Румъния) до над 20 години, в зависимост от юрисдикцията и спънките по пътя. Тук дори не говоря за добив при пълен капацитет.
Иронията настрана, най-важните поуки са:
1. В Европа ни трябва отворена бизнес среда за цялата добивна промишленост, без регулаторно бреме и без пречки пред капитализирането ѝ.
2. Свободната търговия е по-важна от всякога. Европейците прекрасно знаем това, защото Старият континент извършва икономическо самоубийство след Втората световна война именно чрез бариери пред търговията. Същите са основната причина и за създаването на самия Европейски съюз, който по своята същност е зона за свободно движение на хора, стоки и капитали.
3. Имаме нужда от свободна икономика, не от политически цели, декрети, петилетни планове и договорености. Ако досега не е станало ясно, в Европа сме изключително зависими да се превърнем в икономически заложници на същите.
(Евростат още няма данните за миналата година, ще бъдат публикувани през юни. REE+ e класификацията в Европа, в САЩ имат списък на критичните минерали, публикуван от United States Geological Survey, който към тази година включва 50 минерала, включително всички елементи в REE+.)
