Въпросът да има ли часове по религия в училище е въпрос на цивилизационен избор. Колкото и да увиват религията в лъскавата опаковка на добродетелите, нещата опират дали българите да са паство или гражданско общество. Етимологията на думата „паство“ е от глагола „паса“. В преносен смисъл пастирът е духовен водач, а паството е стадо.
Та изборът е стадо или гражданско общество.
Всеки авторитарен режим иска да задуши гражданското общество и да го превърне в стадо. Стадото лесно се води.
Затова Ердоган в Турция подмени администрацията с религиозни кадри и вкара религията в училищата. Затова талибаните в Афганистан създадоха Министерство на добродетелите и борба с порока. И морална полиция да следи за спазването на добродетелите. Затова в Русия агресивно налагат православието, че и ние тук да не останем по-назад от големия брат.
Гражданското общество трудно се управлява. Гражданите задават въпроси, имат съмнения. А стадото следва догми и накъдето го подкара пастира.
И нека да не ми разправят че светския и религиозния светоглед могат да се съчетават. Те са в основата си противоречиви. Няма как и двата едновременно, или единия или другия.
„Това се случва защото аз така съм решил“ и „това се случва защото такава е волята Му“ са коренно противоположни възгледи за живота и света. Едното е поемане на отговорност, другото е бягство или прехвърляне на отговорност. Старозаветните текстове, мисля че изобщо не трябва да ги коментираме. Да се убиват с камъни прелюбодейците, хомосексуалните и работещите в събота – очевидна патология.
Няма как да вярваме хем в науката, хем в непорочното зачатие от Светия дух. Хем да уважаваме жената, хем да я смятаме за ребро адамово и че трябва да се подчинява безпрекословно на мъжа.
И така – на 15.05 пред Министерството на образованието. За бъдещето на децата ни, дали ще са стадо или граждани.