Бюджетният дефицит не е абстрактно теоретично понятие, а съвсем истински недостиг на пари

Без корекция в траекторията на държавните разходи бюджетният дефицит няма как да бъде удържан в границите от 3% от БВП в следващите няколко години, а почти сигурно – и още през 2025 г.

Наблюдаваме обаче завидно спокойствие сред управляващите и политическите играчи. Притеснително е, ако то се дължи на заблудата, че този праг на дефицита съществува само докато страната е оценявана като кандидат за влизане в еврозоната. Но по-важното е, че високите дефицити са риск сами по себе си, не заради страх от някаква критика или санкция от Европейската комисия. Бюджетният дефицит не е абстрактно теоретично понятие, а съвсем истински недостиг на пари, превишение на разходите над приходите, който се покрива със заеми и растящ държавен дълг.

Всъщност изпълнението на приходите е доста прилично на фона на инфлация от 3,8% за разглеждания период. Постъпленията от преки данъци нарастват с 15,2%, а от косвени данъци – с 16,1%. Съчетанието на сравнително висок икономически растеж, повишена инвестиционна активност, по-високи доходи и потребление, рекордно ниска безработица и продължаваща експанзия на кредитирането води до значителен ръст на облагаемите основи при основни приходоизточници, а вероятно има и подобряване на събираемостта благодарение на мерки на приходите агенции.

Рискът от рязко раздуване на дефицита идва от планираното огромно и безобразно увеличение на разходите с 24% в нискоинфлационна растяща икономика. За да „излезе сметката“ – т.е. дефицит до 3% – е заложена нереалистично оптимистична прогноза за приходите; да припомним, че според приетия бюджет ДДС трябва да нарасне с 34%.

Ако няма вразумяване в харченето, дефицитът неизбежно ще надвиши чувствително дори завишения таван от 4,1% от БВП. И по-лошо, това няма да е заради извънредни събития, икономическа криза или явления с еднократен характер. Фискално разхлабване чрез увеличаване на разходите с 6 процентни пункта от БВП в период на растяща икономика вещае високи дефицити поне няколко години, които могат да достигнат неуправляеми нива при нарасналите рискове от рецесия в Европа.

Ако няма воля за овладяване на ръста на разходите, ще се случат няколко неща, може и в друг ред – България ще влезе в процедура по прекомерен дефицит и Европейската комисия ще почне по-пряко да се меси в управлението на страната и то не само на бюджета; кредиторите – а няма как без огромни нови заеми да се финансират дефицитите – ще очакват корективни мерки или ще поискат много по-високи лихви, ако изобщо купуват български облигации, и накрая ще трябва да се прави антикризисен план. Какви ще са параметрите на „лечението“ в този план можем да предвидим отсега, гледайки какво се случва в Румъния – замразяване на пенсии и заплати, и повишаване на основни данъци, включително ДДС, върху имотите, осигуровки, акцизи върху горива и цигари, изцяло нови данъци върху печалбите в някои сектори. А толкова значим фискален шок неминуемо ще доведе до рецесия в реалната икономика.