Loading...
Съществува истинска митология по отношение на дълга на държавата, който се коментира във връзка с актуализацията на бюджета. Официално се твърди,у че сме на второ място в Европа по най-ниско отношение на държавния дълг към брутния продукт.
Съгласно водения от Министерството на финансите официален регистър на държавния дълг, същият в края на юни възлиза на 6 925,6 млн. евро, от който вътрешният е 6 276 363 600 лева (3 209,1 млн. евро) а външният е 3 716,6 млн. евро. Дялът на държавния дълг към БВП възлиза на 16,9%. В състава на този индикатор дялът на външния държавен дълг е 9,1%, а на вътрешния държавен дълг е 7,9% от БВП.
Обаче има показател във връзка с дълга, по който сме най-зле в Европа и на най-непрестижните места в класациите по света. Това е остатъчния срок до падежа.
* В края на юни дългът, който трябва да се погаси в срок до 1 година, е 25.6% от общата сума на вътрешния държавен борч – т.е 1 606 749 081 лв.
* Този, чийто падеж настъпва в някоя от следващите от една до пет години е 33.3% – т.е. 2 090 029 078 лв.
* В резюме – за тази и следващите четири години държавата трябва да се бръкне с 58.9% само за главници по вътрешния държавен дълг. Сумата прави 3 696 778 160 лв.
Също толкова драматична е ситуацията с външния държавен дълг.
* Над половината от него – 50,59% е със срок на погасяване до 5 години. Т.е. сумата е 1 880 227 940 евро. (левова равностойност 3 677 406 211 лв.)
В резюме:
* през следващите 60 месеца държавата ще трябва да погаси главници за 7 374 184 371 лева. Само за следващите 12 месеца сумата от тях е 1.5 милиарда лева.
Само и единствено главници:
– без никакви нови заеми, които ще се взимат.
– без лихвите, които се плащат по вече взетите заеми
– без отчитане на случаите на активиране на поетите държавни гаранции по взети кредити
Голям праз, че дългът е нисък – вноските са непоносими като тежест за бюджета. Ситуацията с дълга като процент от брутния продукт и с вноските по него е като в банката – може кредитът да ви е нисък като размер от цените на имотите, които ипотекирате, но вноските по него да изяждат доходите ви и затова трезорът да ви откаже паричките, понеже явно не можете да ги платите и ще фалирате.
Средногодишно разходите само по главниците на държавния дълг (без новите заеми) са 8,01% от приходите по републиканския бюджет!
Заедно с лихвите ще достигнат 11.5-12.5% (ако се запазят на тези равнища лихвените равнища, но прогнозите са, че ще растат).
Подобна ситуация се описва като неизбежен фалит. Естествено, има трикове, с които може да се отложи във времето, но не и да се избегне. А всяко отлагане във времето повишава цената на фалита – т.е. тежестта му. Типичен пример е ситуацията при Виденов – ако Валутния борд беше въведен през април-май 1996 г., щяхме да се разминем с трикратна корекция на валутните курсове и двукратна инфлация вместо 40-кратно обезценяване на лева и неизвестно колко голям инфлационен тайфун до март 1997 г. (родната статистика на няколко пъти промени методиките и изчисленията за инфлацията)
