Loading...
Какво договори и недоговори Орешарски в Китай?
Атентатът в китайския ресторант спешно и на пожар изпрати Орешарски на срещи в Китай, както обявих изпреварващо още в края на миналия месец.
Но нещата се закучиха и днешната среща с китайския премиер показа онова, което предсказах – нито централен офис ще има у нас, нито Китай ще проведе втория форум за Източна Европа в столицата ни, както беше договорено.
„… обсъдиха в частност инициативата на Китай за по-тясно сътрудничество със страните от Централна и Източна Европа. Българският премиер предложи следващият форум между Китай и страните от Централна и Източна Европа да се проведе в България. Премиерът Ли Къцян от своя страна отбеляза, че ще се работи в тази посока“ (родния правителствен пресцентър).
Дипломатичното „ще се работи“ означава, че всъщност няма да се работи. Иначе се казва „договориха се“, „приветства българското предложение“, „ангажира се с него“, „прие го с благодарност и внимание“ и т.н.
Това е първият провал на премиера ни и политиката за „правилни и неправилни“ бизнесмени, с които Пекин да работи у нас, което доведе и до взрива в китайския ресторант в столицата.
Вторият провал (това, което няма да видите в новините).
* Китай е изявил готовност да финансира нови ядрени реактори у нас, но му е било отказано заради подписани споразумения с Русия.
* Пожелал е да инвестира в енергетиката с техни правителствени гаранции, но е получил хъмкания.
* Китай е пожелал концесии у нас (а те се дават от държавата) за инфраструктура, вкл. жп, пристанища и летища (Пловдивското, за което стана дума в разследването за атентата, на което непосредствено преди посещението на премиера в Китай смениха ръководството). Концесии Китай има в Солунското пристанище и Румъния, но у нас са му били учтиво отказани с претексти за забрани в конституцията, частна собственост, „лошото“ обществено мнение (по повод такси за аутобаните) и т.н. И с акцент върху „възможностите“ на родния едър бизнес, който бил естествен мост към нас.
Но проблемът е, че Орешарски не е отказал заради примерно защита на националните интереси, а заради: 1. Русия за АЕЦ 2. ТИМ за варненското пристанище 3. Васил Божков и Главболгарстрой за магистралите 4. и ?! ли за железниците и т.н.
Накратко – Орешарски за втори път се провали заедно с искането си за спешен заем за нуждите на бюджета, въпреки че предложи на Пекин да строи у нас и да обработват земя – и двете с внос на китайци.
А какво е договорено (и предоговорено)?
За сметка на това Орешарски охотно е обещал всякакво възможно съдействие за Китай в областта на международната политика – вкл. и по въпроса за Сирия!!! (е, в това предложение играят и руските интереси).
Просто нямам думи! И сега сме ангажирани на поразия там – статистиката отчете, че износът към „трети държави“ рязко се е увеличил. Сетете се за военното споразумение с Катар, за договорките с Оман и Риад – все за оръжие, за 100 млн., постъпили от тези източници в Българската банка за развитие. Сетете се и за милиардите на Башар Асад, които вече са в руски и китайски банки, но една, макар и сравнително дребна на онзи фон сума не е пропуснала да се настани и в една българска. По редица причини и оръжието (родно и руско) за Башар Асад преминава през нас – за доставките Запада мълчи със скърцане на зъби, понеже сме член на НАТО и само това му липсва – пропагандна истерика кой подклажда войната.
Парите не миришат, но тайното забъркване на малка държавица в огромна геополитическа игра, при това едновременно на страната на няколко противоборстващи сили в конфликта, може да се окаже с драматични последици.
Орешарски е обещал коопериране в областта на военната промишленост.
Обещал е стокооборот към Европа (в заобикаляне на митническите бариери, включително и за инвестиции с последваща обработка у нас на стоките, за да се маскира произхода). това със сигурност ще ни скара още по-остро с Европа и ще отреже маса европейско финансиране. Например всичко, което през китайското солунско пристанище вече се гледа под тройна лупа.
И по моя, достоверна вътрешна информация – маса видни „бизнесмени“ щъкаха около него, вкл. и един правителствен патрон, който припечеленото с „пот на челото“ у нас го влага именно в две китайски банки.
Снимка: Виго
