Loading...
Поредният заем на правителството ще е на външните пазари и за 360 млн. евро, съобщи финансовият министър. И по нова, непозната схема.
Защо?
1. В средата на лятото отпадна вариантът облигационна емисия. Явно специалистите и банките, които ще се посредници, са преценили, че никой няма да купи хартишките или ще ги купи, но срещу прекалено висока лихва, която ще е непосилна.
2. В края на лятото отпадна вариантът „синдикиран заем“ – кредит от пул (група) големи световни банки. Явно банките са счели, че рискът е прекалено висок.
Ясно е защо пропаднаха идеите за облигационен заем, както и за синдикиран. На това управление никой не иска да им даде пари – т.е. да носи риска при срутването му, което се очаква в къс от финансова гледна точка срок.
3. Сега е избран вариант, който засега не се е прилагал при държавни заеми. Нарича се схема Schuldschein. Тя се предлага основно от германски банки и се ползва за набиране на капитал както от частни корпорации, така и от общини.
Кабинетът вече е разпратил покани до 11 банки (с акцент върху „Дойчебанк“ и „Комерцбанк“), които предлагат този инструмент за финансиране. Предварителните нагласи са до 20 октомври да бъде получен не само отговор на запитването за финансиране, но и евентуално да има резултат от двустранното договаряне. Като срок е посочен края на годината, макар да е възможно операцията да приключи и през ноември.
Какво представлява схемата Schuldschein?
Заем Schuldschein е германският еквивалент на онова, което в англосаксонският свят се нарича частно пласиране. Т.е. споразумение между банка и лице за набиране на парични средства.
The Schuldschein е традиционен немски финансов инструмент с плаваща или фиксирана доходност с типичен матуритет (срок) от 2 до 10 години и типичен обем от EUR 10 млн. до 500 млн.. Някои функции на Schuldschein са подобни на тези на заеми, други са по-близки до облигациите.
Официално се счита, че има предимства: не е необходим рейтинг, условията зависят само от банката и лицето, пази се поверителност за тях, икономисват се пари от подготовка на проспект, печели се време, международните и немски счетоводни правила не изискват да се оценяват по пазарна стойност Schuldschein заеми.
Пак официално обаче това са недостатъци в конкретния случай за България:
1. Ако лицето е държава, тя укрива информация от гражданите си за условията по заема.
2. Липсва оценка за дълга – т.е. обективна преценка за финансовото ни дередже
3. Печеленето на време означава, че няма време – т.е. състоянието на хазната е такова, че тя е на ръба на неплатежоспособността.
4. Обикновено лихвата по заема се изчислява на база на лихвеният индекс Euribor, така че държавата не би могла да настоява за по-изгодния към момента Libor. Друг недостатък е, че лихвеният индекс има котировки за срок до 12 месеца, но не и за предполагаемите 5 или 7 години, където е възможно България да бъде натоварена с непосилни лихви.
5. Вероятната цена на парите ще е достатъчно висока (немските банки администрират по този начин суми за бизнеса до 100 млн. евро стандартно, но при доход от 6 пункта и нагоре).
Схемата обаче има още един огромен недостатък: като български еквивалент тя може да се определи с нещо като безусловен запис на заповед.
Повечето хора, които са взимали заем от банки, знаят за какво иде реч, понеже подписват такъв документ. Това е право на кредитора (банката) при каквато и да е забава на плащането да си поиска цялата сума. И да насочи изпълнението (както се изразяват юристите) към всичко, за което се сети – от бюджетните сметки и държавни активи у нас и зад граница (дори сградите на посолствата), та чак до активите на Борда, депозирани в световните банки. .
В другите варианти на заем (облигационен, синдикиран) той влиза при неплатежоспособност на държавата в Парижкия или Лондонски клуб, водят се преговори и обикновено се преструктурират с частично опрощаване, като се разсрочват. (така се случи с България след мораториума на Луканов). Тук такава възможност няма – липсва и възможност да се точат нещата с дълго съдебно дело.
Рискът за банката е нищожен. Тя на практика дава парите, но веднага след това разпродава записите на заповед на др. инвеститори. (така постъпват и нашите банки със записите на заповед по отпуснатите кредити). Първи вариант – натопяват се шараните на Запад – т.е. по-дребни инвеститори. Втори сценарий, най-вероятният според мен – да се поизперат пари, като „инвеститор“ на записите на заповед, които ще издаде държавата, се окаже роден задграничен капитал.
Предимствата за него:
1. веднага може да заложи тези записи срещу нови кредити от банките или срещу тях да освободи залози и ипотеки на блокирани парични средства, мощности, сгради, терени и т.н.
2. при неплатежоспособност на бюджета ще си избират какво да вземат, като насочат изпълнението: например към енергетиката, магистралите, апетитни държавни задгранични имоти, активи на Валутния борд и т.н.
Т.е. вместо скандална приватизация ще има напълно законна операция, на лошите „западняци“ като лице на родните олигарси, при това на още по-голяма безценица.
