КАК СЕ СЪЗДАВАТ МИЛИОНЕРИ!

Една операция от днешни дни – лика-прилика с тези на червените куфарчета преди 20 години, когато се появиха „едрите предприемачи“ у нас

Преди година Галиан Терзийски е беден или, ако трябва да ползваме административния евфемизъм, крайно нуждаещ се. Като такъв на 14 март 2013 г. той е подал заявление в районното кметство „Владислав Варненчик“ за настаняване в общинско жилище.

Изглежда, след това нещата в живота му потръгват. На 16 юли той купува за 5 хил. лв. „Сънрайз клуб“ ЕООД. Тази фирма от 2009 г. е наемател на едноименния ваканционен комплекс, собственост на „Болкан енд сий“ АДСИЦ За удоволствието плаща 200 хил. лв. годишно наем и има над 700 хил. лв. приходи за 2012 г.
В самия край на миналата година бизнесът на Терзийски още се разширява, като „Сънрайз клуб“ придобива и „Къмпинг Градина“ от „Холдинг Нов век“.

Една скоба: къмпингът е бил собственост на олигарсите Баневи (Евгения Банева е „независим“ кандидат за евродепутат), продаден заради лоши дългове. А чия кукла са пръкналите се като от небето олигарси, съм описал в новата си книга за олигарсите и мръсните им тайни – конкретно зад Баневи е стояла родата на много видни комунисти-партизани+двама първи комсомолски деятели от соцминалото+дори един от държавниците на Дондуков.

Цените за най-големия къмпинг у нас са следните – чрез търг от частен съдебен изпълнител през 2012 г. за 1.7 млн. лв.. Сега цената на сделката е 5 млн. лв., като тя е финансирана с десетгодишен кредит от ЦКБ при 5% лихва. В добавка банката отпуска на бедняка-вече мултимилионер чрез „Сънрайз клуб“ и овърдрафт за оборотни средства с лимит до 16.8 млн. лв.
А двете дружества са заложени в банката, като са оценени на 1.2 млн. лв.(„Сънрайз“) и 3.36 млн. лв. („Градина“).

***

Накратко – един бедняк придобива фирма за милиони срещу 5000 лв., които не са негови, после фирмата му получава много милиони, за да купува други фирми, въртящи милиони, а средствата са дадени от една банка като кредити, макар че е бедняк. (само 5 000 начален капитал му падат от „небето“)
Тези придобивки, въпреки че са надлежно отбелязани в Търговския регистър, изглежда са останали незабелязани за общинската администрация. На 28 януари 2014 г. жилищната комисия по НУРУЖНГНПОЖ , назначена от районния кмет Неделчо Михайлов (партия „Нашият град“ – свързана с ТИМ) и председателствана от заместника му Юлиян Рязков, решава да предложи „семейството на Галиан Терзийски да бъде настанено в свободно общинско жилище при първа възможност“. А от протокола й от 26 март става ясно, че с решение на кмета това вече е факт и той е изваден от списъка на крайно нуждаещите се.
Така – Галиан Терзийскки е уреден с общинско жилище, тези зад него – с далавера за много милиони, без да са свързани с нея.
„Проверете си хубаво данните! В момента сгъвам дрехи и не мога да отговоря на въпросите ви“, каза Неделчо Михайлов, попитан знае ли за закупените от Терзийски „Сънрайз клуб“, а чрез него и „Къмпинг Градина“.
Всичко това щеше да е една проста и кратка история за дребна злоупотреба, ако имената на всички досега споменати фирми, банки и хора не се свързваха под една или друга форма с групата „Химимпорт“ и собствениците й Иво Каменов и Марин Митев – босове на ТИМ.

Богатството обаче е нещо преходно.

След като „Капитал“ прояви интерес към тази история и отправи въпроси към кметството, се оказа, че Галиан Терзийски вече не е собственик на „Сънрайз клуб“, а с него и на „Къмпинг Градина“. Ново вписване в Търговския регистър показва, че той е прехвърлил дела си на плевенчанина Гълъбин Борисов срещу 5 хил. лв.
А кой е той подсказва едно медийно съобщение за годишен бал на блондинките в Плевен. Там той става носител на едно от отличията, като наградата е обявена така – „Гълъбин Борисов, охранителна фирма ТИМ – най-търсен мъж от блондинки в Плевен“.
Каква е целта на тези прехвърляния не е ясно. От сделката за „Къмпинг Градина“ в последните дни 2013 г., която е на доста по-висока от цената на придобиване, публичната „Холдинг Нов век“ отчита печалба, с която намалява загубата си до 4.6 млн. лв. Така вероятно си осигурява й средства да обслужва задълженията си, твърди Капитал. (Но аз си мисля, че идеята е друга – като публично дружество акциите са на борсата и така с декларирания приход се поддържа изкуствено – въпреки загубата от дейността цената им за шараните) Повод да се прикрие реалната собственост зад поставено лице може да е и регулаторно ограничение за ЦКБ (банката на ТИМ). Банките имат лимити, до които могат да финансират свързани лица и с отпуснатите близо 23 млн. лв. може би е щял да бъде надвишен таванът. Друг е въпросът с какъв точно риск мениджмънт банката дава подобна сума на фирма на крайно нуждаещ се. (който щеше да се води милионер, ако не беше разкрита малката далаверка).

Толкова за псевдомилионерите, олигарсите, групировките и скритите сили зад тях.