Loading...
Реиндустриализацията на Станишев и Орешарски е невъзможна при днешното управление
Имаше навремето един решетест виц за тухлите. Ето го накратко:
Брежнев привикал Живков на червеното килимче и без много предисловия му рекъл: Тодоре, от утре България трябва да започне да произвежда тухли.
Цялото ви производство трябва да бъде подчинено на тухлопроизводството! Бай Тодор се попритеснил, но си казал – е, добре, поне хората ще могат да си построят къщи… Но Брежнев го прекъснал: Само че, тези тухли не са за вас, Тодоре – тях вие ще ги изнасяте за Гърция, Италия и Испания, а от там ще внасяте лимони, портокали, мандарини… Тошо преглътнал, но си помислил: Е, и така става, хората ще са доволни да имат цяла година цитруси на трапезата… Но Брежнев нехайно продължил: И цитрусите не са за вас. Цитрусите, Тодоре, вие ще ги давате на нас… а ние ще ви даваме калта за тухлите!
Каруцата пред коня, ако има кон
Мераците на Станишев за реиндустриализация на страната не са от вчера, но преди избори наистина няма как да не изплуват на повърхността. Просто те наторяват въжделенията на голяма част от поддръжниците на БСП, за които носталгията по соца е като глътка въздух за удавника. Защото под реиндустриализация те разбират преди всичко ренационализация, влизането на държавата в ролята на майчица, а тогава и бащицата ще се намери. Не случайно Станишев даде като първа възможност изкупуването от държавата на „Химко“- Враца, естествено без да посочи източника на средства както за сделката, така и за ново оборудване на предприятието.
Същата история се повтаря и при идеята за възраждане на Кремиковци, и на какво ли не още. Ще се възраждаме, другари, това е положението!
Умишлено или не, Станишев забравя фалитът на страната ни и на целия социалистически лагер в края на 1989 г., добре описан в известния доклад на Петър Младенов от декември същата година. Тогава именно гигантоманските предприятия, построени по съветски модел и по съветска воля, изиграха ролята на воденичен камък за цялата ни икономика. Навремето СССР струпа такива заводи из всички страни от Съвета за икономическа взаимопомощ. Те бяха така проектирани и съоръжени, че да могат да работят главно, ако не и изцяло, със съветски суровини и енергоносители, и логично – това определяше както качеството на продукцията, така и пазара. Вместо пазарът да бъде определящ за производството и качеството, той остана накрая на веригата. Точен еквивалент на приказката за каруцата и коня. Но тогава с икономически средства се търсеше преди всичко постигането на тотална политическа зависимост на сателитните държави от СССР и тази цел оправдаваше средствата, дори когато ставаше дума за цените на енергоносителите.
Сега и кон няма
Да, такава е горчивата истина. Нито едно българско правителство след 1989 г. не направи необходимото, страната ни да се измъкне от задушаващата енергийна прегръдка на Москва, не бяха направени и опити за осигуряването на спасителни интерконекторни връзки със съседите, методично бяха проваляни опитите за разработване на собствени енергийни източници, своеобразен връх на идиотизма беше тоталната забрана дори на проучванията за шистов газ.
Далеч по-рано, пак по волята на СССР в България беше преустановено производството на уран и така беше изцяло гарантирана зависимостта на ядрената ни енергетика от Москва. Ликвидацията на азотноторовите ни заводи също не беше предизвикана от наши, вътрешни причини, а от ценовия монопол на „Газпром“. Така, както и да го гледаш се вижда, че икономика без гарантирана и достъпна енергия е като каруца без кон.
Принципната грешка
На практика правителството се опитва да подпира икономиката, както въжето подкрепя обесения. Защото без създаване на необходимите условия за нейното развитие ще си останем с Титовия призив „Пари нема – действайте!“. А парите трябва да дойдат не от нови държавни заеми, които по стара соцтрадиция ще заробят и внуците ни, а главно от външни и вътрешни частни инвеститори, и с държавна подкрепа през еврофондовете. Но за да стане така, държавата, основно като координатор, трябва да осигури приблизително следното:
– Политическа стабилност и стабилност на институциите
– Действащи закони с дългосрочна перспектива, които гарантират предвидимост на бизнессредата
– Работеща и некорумпирана съдебна система
– Ограничаване и премахване на партийно-административния натиск
– Осигуряване на достъпен кредитен ресурс, особено за малкия и средния бизнес
– Създаване на качествена транспортна и телекомуникационна инфраструктура
– Конкурентни цени и гарантирани доставки на енергията
– Образователна система, която е в състояние осигурява квалифицирани кадри за управлението, производството и икономиката като цяло
– Не на последно място – предвидимост и стабилност на партньорските отношения в рамките на ЕС и НАТО
Това е фундаментът, върху който в условията на демокрация може да се изгради и осъществи една действаща програма за реиндустриализация и последващото увеличаване на доходите.
Без да соча причините тук, не мисля, че БСП и ДПС обективно са в състояние да изпълнят така формулираните условия. Могат най-много с руска помощ да осигурят калта за тухлите. Такава е реалността.
Всичко друго са изтъркани от употреба по конгресите на БСП мантри, които сутрин, с блеснал поглед Станишев заучава пред огледалото.
Снимка: Захарна фабрика и част от архива на БНТ / http://whata.org/
