Loading...
Натискът на Европа и САЩ за спиране на работите по „Южен поток“ ще спести на българските данъкоплатци повече от 2 милиарда евро
Ден след като премиерът Орешарски обяви, че е разпоредил спирането на работата по тръбата „Южен поток“, енергийният министър Драгомир Стойнев заяви, че за него газопроводът „изглежда по-скоро необратим като европроект“. Последва незабавният отговор на говорителката на комисаря Йотингер – Сабине Бергер, че „проектът не се вписва в стратегическата насока на европейската енергийна политика“.
Междувременно в София бяха направени две странни внушения. Първо, че има подписани договори с руските фирми зад гърба на премиера. Второ, че прекратяването на работите, които не били започнали, според Орешарски, е наредено под натиска на гостуващите в София американски сенатори. И двете твърдения се развяват в пространството като избелели от прането червени гащи. Защото е невъзможно министър-председателят да не е знаел за подписването на милиардните сделки, сключени „зад гърба му“, както и некоректното приравняване на непроменената американската позиция за санкции срещу Русия, с ултиматум спрямо съюзническа България.
Експертните позиции
Според изследване на голям екип, ръководен от Красен Станчев, чиято компетентност не се поставя под съмнение дори в средите на левицата, цената на българския участък от газопровода пряко сили не може да надхвърли 800 – 850 милиона евро, при договорена с руската страна цена над 3,5 милиарда!
Бившият министър на икономиката Трайчо Трайков е още по-критичен. Според него километър от „Южен поток“ излиза 6 пъти по-скъпо от аналогичните газопроводи в Германия. Един километър от българския участък възлизал на повече от 7 милиона евро, което означавало, че за 200 работни места ще бъдат похарчени минимум 7 милиарда лева!
Според бившият посланик на България в Русия, енергийният експерт Илиян Василев, договорите с руските фирми са подписани зад гърба на премиера, но по принцип мисията на правителството е била да прокара проекта. „Сега излиза, че кабинетът от една страна си е изпълнил ангажиментите, заради които дойде на власт, но от друга нещата вече са извън негов контрол“.
Претенциите на Брюксел
Те са известни отдавна, но под натиска на Русия българското правителство се запъна срещу обвиненията на Еврокомисията като рак на бързей. Става дума за тарикатски прокараните от червените депутати Явор Куюмджиев и Таско Ерменков промени в законите, които въвеждат понятието „морски газопровод“ и така той остава извън европейската юрисдикция и позволява на „Газпром“ да остане абсолютен монополист за доставките и транспортирането на газа до българска територия. Едновременно се нарушават още две изисквания от Третия енергиен пакет на ЕС – за правото на собственост върху тръбите от страна на доставчика и за търговското разпространение. Стана известен и скандалният факт, че проектът за законовите поправки е изготвен от свързаните с „Газпром“ руски фирми и впоследствие сведен в София за изпълнение.
Другото обвинение е за неправомерния, според европейските закони, избор на главен изпълнител и подизпълнители. Основният изпълнител, близкият до Кремъл консорциум „Стройтрансгаз“ е определен чрез търг, а не с конкурс, както изискват българският Закон за обществените поръчки и европейските закони. Остава неясна и процедурата, по която са избрани българските подизпълнители. Според Красен Станчев това е една от причините за скандално високата цена на газопровода. Втори недостатък на процедурата е, че „Стройтрансгаз“ и неговият шеф – близкият до президента Путин олигарх Генадий Тимченко, фигурират в „черния списък“ на САЩ за санкциите срещу Русия, което е било добре известно в София.
Руските реакции
Те са преди всичко медийни, издържани са точно в стила на авторитарната руска журналистика и в тях странно се преплитат имперският гняв на Кремъл и наранената славянска душевност на големия брат.
„Газпром“ все още мълчи, неизвестно докога.
Най-остра до момента е реакцията на първия заместник-председател на външната комисия в руската Дума Леонид Калашников, който заяви, че „решението на България е енергиен шантаж спрямо Русия“. Този път по каноните на руската дипломация, изразеното от България желание за спазване на законите на Европейския съюз и на наложените от съюзниците санкции, е определено като шантаж.
Въпроси и изводи
Според премиера Орешарски на този етап самият той не може да каже „дали договорите ще станат публично достояние, тъй като са между частни компании“ – познат открай време аргумент на руския бизнес. Пита се – кой тогава е наредил и разрешил подписването им през главата на премиера, след като Българският енергиен холдинг /БЕХ/ все пак е акционер в „Южен поток – България“, фирмата, която е страна по договорите. Чии интереси са защитавали въпросните разпоредители? Все пак става дума за 3,5 милиарда евро! Как при това положение българската страна изобщо ще разбере има ли, примерно, клаузи с предвидени неустойки, в какъв размер са те и при какви условия се изискват?
Ако наистина основна задача пред правителството е била прокарването на проекта на всяка цена, а впоследствие ДПС се оказа противник на тезата на зам.председателя на БСП Димитър Дъбов за проява на характер пред партньорите от ЕС и довеждане на проекта докрай, то чии интереси защитава в случая другият коалиционен партньор, БСП – българските или руските?
Червените защитници на проекта продължават да твърдят, че осъществяването му няма да бръкне в джоба на българския данъкоплатец, защото изплащането на заема от 3,5 милиарда евро към Русия ще се осъществи чрез постъпленията от транзитните такси. Е, ако България няма да получава 20 години транзитни такси, защо ни е изобщо газопроводът?
Предвидено ли е в договорите, при евентуален фалит на някой от българските участници в далаверата, примерно БЕХ, руската страна да бъде компенсирана със собственост върху българската енергетика?
Не съм чул някой отговорен фактор да е отговорил или да се кани да отговори на тези и на редица други подобни въпроси. Налага се изводът, че при сегашните условия от „Южен поток“, както и от АЕЦ „Белене“, изгода ще имат само представителите на енергийните мафии в Русия и България. А ако в някаква перспектива европейските правила бъдат приложени, цените нормализирани и доставките на газ за България реално диверсифицирани, то тогава тръбата няма да играе ролята на пернишки винкел в руски ръце, а може дори да носи известна полза.
Снимка: Bulgarian Government
