Икономиката не е вероучение, а призма, през която гледаме на света. И все пак икономистите сбъркаха.
– Макроикономиката, специално в рамките на централните банки, беше твърде фиксирана върху опитомяването на инфлацията и твърде нехайна за балонизирането на цените на активите. Финансовата икономика формализира теориите за ефективността на пазарите.
Но през последните 30 г. икономистите (Стиглиц, Шлайфър, бихейвиористите) опитаха да запълнят дупките в хипотезата за ефективните пазари. Възраженията бяха пренебрегнати от Уолстрийт, други концепции използвани погрешно. Няма икономическа теория, която да е твърдяла, че цените на жилищата винаги ще растат.
– Малцина предвидиха кризата – Р. Шилър, Рубини, екипът на БМР; но и най-обезпокоените нямаха представа колко тежки ще са последиците. Финансовите пазари пренебрегнаха ликвидния риск и вероятността пазарите на всички активи да засекат едновременно . Макроикономиката – в компромисния вариант, ползван от централните банки, допусна несъвършенства на трудовия пазар (негъвгавост на заплатите), но не и на финансовите.
– Кризата разби крехкия консенсус между кейнсианци и пуристи, че най-добрият начин за изглаждане на бизнес цикъла е монетарната политика (особено при нулеви лихви). Сега кейнсианците настояват за още фискални стимули, а пуристите шумно опонират.
В ход е конструктивно разрушение.
По http://www.economist.com/printedition/displayStory.cfm?Story_ID=14031376
Дупката на спестяванията
Една графика от доклада на УниКредит Булбанк от 14 юли 2009-та. Коментарът е излишен.
БЪЛГАРИЯ Е С НАЙ-ГОЛЯМА ДУПКА В СПЕСТЯВАНИЯТА