Loading...
Зад компрометирането на КТБ прозира атака срещу БНБ и валутния борд
Няма да открия Америка с твърдението, че стабилността на банковата система беше един от факторите, които не допуснаха тотален срив на държавата в условията на световната криза. От верижните фалити на търговските банки в периода 1996 – 1997 г., повече от 16 години финансовата система на държавата демонстрираше завидна виталност и гарантираше спокойствие за фирмите и гражданите.
Така беше до 20 юни 2014 г., когато в БНБ е получено писмо от Корпоративната търговска банка, четвърта по големина у нас. В него се иска БНБ да постави банката под специален надзор, заради ликвидни затруднения – липса на живи пари. Причината са няколко публични сигнала и една прокурорска проверка, които създават паника сред вложителите и започва масово изтегляне на средства. Час по-късно БНБ установява за 3 месеца специален надзор над КТБ, с което блокира всякакви плащания и други операции. На 22 юни БНБ съобщава, че ще национализира КТБ и дъщерната й банка „Креди Агрикол България“ и ще ги подпомогне финансово, за да бъдат гарантирани вложенията на фирмите и гражданите. На следващия ден, 23 юни, финансовият министър Петър Чобанов обявява друго, че преди да се пристъпи към национализация, ще бъде дадена възможност на акционерите сами да увеличат капитала на двете банки. След изключването на фирмите на Цветан Василев – акционери в КТБ от играта, като основни действащи акционери остават руската ВТБ и Оманския фонд. Но големият въпрос, който остава е „какво се е случило между изявленията на управителя на БНБ Иван Искров от 22 юни и на финансовия министър Петър Чобанов от 23-ти, за да се стигне до такава скоростна и радикална промяна в позицията на държавата?“
Очаквано отговор няма
За сметка на това тръгват предположения и слухове, които са в две основни посоки. Първата – вездесъщият депутат от ДПС Делян Пеевски иска да унищожи бившия си партньор Цветан Василев и да придобие мажоритарния пакет акции на КТБ на безценица. В хипотезата има логика, защото така той би решил и други свои проблеми, свързани главно с „Булгартабак“. Втората версия е свързана с руската ВТБ, която държи засега малко под 10% от акциите на КТБ, но има сериозни възможности за масирано финансиране на закъсалата банка. В подкрепа на такова твърдение в оборот бяха вкарани и имената на двама бивши български финансови министри – Милен Велчев и Симеон Дянков, които сега работят за руската банка. От ВТБ побързаха да опровергаят слуховете, като отрекоха да имат интерес от спасителната за КТБ операция. Впечатляващ ход, като се има предвид дългогодишния стремеж на Русия да пробие в българската банкова система и възможността чрез КТБ да поеме почти изцяло контрола върху българската енергетика.
Дочу се също за проявен интерес от страна на Оманския фонд и поискана от негови представители среща с ръководството на БНБ, но и в този случай пелената на мълчанието задуши журналистическите надежди за някаква прозрачност.
На фона на случващото се спектакълът с поръчаните взаимни убийства между Пеевски и Василев придоби международни измерения и така най-сетне стигна до ушите на главния прокурор Сотир Цацаров. Сега Василев отказва да се върне в България, защото чувствал живота си застрашен, а от Австрия искат арест за Пеевски заради отправени /според Василев/ заплахи и т.н. При всички случаи шумната публичност на черното „риалити“ успешно измества обществения интерес от интригата около собствеността и спасяването на КТБ.
Атаката срещу БНБ
Междувременно, по сигнал на „Протестна мрежа“ главната прокуратура образува предварително производство с обвинения срещу подуправителяна БНБ Цветан Гунев за престъпление по служба. Гунев отговаря пряко за банковия надзор в страната и обвиненията срещу него са за начина, по който е упражнявал надзора над финансовите институции , или както се казва в друг анонимен сигнал срещу БНБ, за избирателно контролиране на наблюдаваните банки.
Ходът на прокуратурата е без прецедент по отношение на БНБ, която демонстрира не просто стабилност през годините и по време на кризата, но се прояви и като железен гарант на валутния борд в страната.
По собствено желание Цветан Гунев излезе в отпуск докато трае проверката, но неочаквано за прокуратурата реакциите на финансовите среди бяха изключително остри. В тях се изразяват сериозни съмнения първо в компетентността на проверяващите надзора на БНБ полицаи и прокурори, и второ, че прокуратурата може би изпълнява нечия поръчка. Ще си позволя да цитирам изявлението на бившия финансов министър и уважаван банкер Стоян Александров поместено във в. „Банкеръ“, което не се нуждае от коментар: „Трябва да се спре със спекулациите около КТБ… Има текстове в закона за банките, които предвиждат отговорност за уронване на престижа на финансовите институции. Корпоративна банка е все пак четвъртата по големина. Ако има виновен, има си органи, които ще проверят. Защо трябва толкова показно да го прави прокуратурата, при това не за първи път се прави този идиотизъм. Ако това е в друга държава така ще ги осъдят, че ушите им ще почервенеят, но в България продължава тази полицейщина и за съжаление прокуратурата е част от тази работа.“
Ето, това е най-лошото. В момент, когато държавата е във фактическа безтегловност, с правителство пред оставка, с парламент пред разпускане и с перспектива за предсрочни избори, прокуратурата, вместо да гарантира спазването на правовия ред, допусна двама души да разклатят банковата система и след Костинбродската афера с поведението си сама предизвика нови съмнения за собствената си безпристрастност и независимост.
Лошо, Цацаров, лошо!
