Loading...
Планът на БНБ за извънреден закон за фалита на КТБ, който да прехвърли добрите активи на КТБ и депозитите в Креди Агрикол и да позволи изплащане и на негарантираните депозити, върви към провал. През уикенда депутати от БСП и ГЕРБ се обявиха срещу разширяването на държавната гаранция чрез специален закон.
Лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов заяви, че управителят на БНБ Иван Искров и цялото ръководство трябва да са си подали оставката още в петък. Той заяви,че не е възможно да бъдат източени милиарди без БНБ да знае и настоя да се създаде парламентарна комисия.
И ГЕРБ, и БСП след първоначалното стъписване започнаха да се дистанцират от идеите данъкоплатците да покрият евентуалните (неоценени) загуби на КТБ и парите на големите вложители.
„Трябва ли сега ние да изплатим пълните пари, с лихвите, на тези хора?Трябва ли, ако сме солидарни, да извадим и да дадем пари на всички пострадали от градушката, Божа работа, какво са виновни хората. Ако даваме така за вложителите в една банка, защо не даваме за всички и това не е ли тежък прецедент – държавата да се яви като една застрахователна компания и да поема риска на всеки, който не иска да си го поема сам“, заяви Борисов пред младежката конференция на ГЕРБ в събота.
Проектозаконът, чрез който БНБ ще прехвърли топката в полето на парламента, все още не е внесен. За целта централната банка трябва да убеди или правителството, или някой от депутатите да предложи текстовете. Пред БНР в събота депутатът Румен Гечев от БСП каза, че законът още не е готов. „Труд“ твърди, че имало противоречия между БНБ и МФ по него.
От БНБ са дали на политиците само опорни точки какво трябва да съдържа новият закон, който да стабилизира банковата система след случая КТБ, но са избягали от проблемите с тяхното ръководене на банката, коментира пред БНР депутатът от Коалиция за България Борис Цветков. Според него засега няма убедителни аргументи в подкрепа на искането да бъдат гарантирани влоговете на частни фирми и лица в КТБ над 100 хил. евро. „Ако бъде постигнат консенсус обаче, може да бъдат гарантирани парите на държавни и общински предприятия“, каза той. По последни данни депозитите на държавни фирми в банката са на стойност 300 млн. лева.
Вариантът на БНБ предвижда да се прехвърлят депозити в Креди Агрикол, без да се увеличава държавната гаранция. Но за да се устои на евентуално теглене, държавата ще трябва да осигури ликвидност като капитализира банката, което е равносилно на пълна гаранция. Ако няма прехвърляне на депозити към „добрата банка“, планът няма как да сработи.
В понеделник ще има консултации при президента с участието на премиера Пламен Орешарски, управителя на БНБ Иван Искров и политици. Възможно е текстовете да бъдат съгласувани тогава. Дори и в този случай времето не е съюзник на БНБ.
Ако законът да бъде съгласуван в понеделник, обсъден в комисия и приет на първо четене на извънредно заседание във вторник, той може да се приеме на второ четене най-рано в петък, за да се спази тридневният срок за предложения. Дори президентът да го разпише веднага,ще се публикува в извънреден брой на ДВ вероятно в понеделник. Едва тогава БНБ може да вземе решение за отнемане на лиценза на Корпоративна банка и за прехвърлянето на активите. Отнемането на лиценза по сегашния закон подлежи на обжалване. Според проектозакона за преструктуриране на КТБ, изготвен от БНБ, който Протестна мрежа разпространи, ако съдът отмени акта на БНБ, това не води до възстановяване на дейността на банката, а тя въпреки това се ликвидира.
Същевременно Европейската комисия трябва да разреши предоставянето на държавна помощ, защото предишното решение на комисията не покрива този случай (става дума за liquidation aid, каквато бе одобрена например при придобиването на добрите активи на гръцката АТЕ банк от Пиреос).
Бързането предрешава въпроса за оценката на кредитите на Корпоративна и недостига й на капитал. Поради силната обществена реакция малко депутати ще се съгласят да одобрят това по описаната по-горе схема. Затова е по-вероятно срокът на специалния надзор да бъде удължен, да започне проучване и международен одит и да бъде разработен план за преструктуриране на банката по правилата на ЕК.
АБВ вече предложиха независима външна експертиза от Европейския банков орган и Европейската централна банка да провери ефективно ли е банковото низаконодателство и правилно ли е действала БНБ по кризата с Корпоративна търговска банка. Издателят на „Капитал“ Иво Прокопиев се обяви за преглед от МВФ, а ГЕРБ вероятно ще успее да наложи парламентарна комисия.
Какво предвиждат европейските правила за държавно спасяване на банки?
Европейската комисия одобри миналия август правила на ЕС за държавната помощ за банките по време на кризата. Основната промяна в тях е по-силно застъпеното „разпределяне на тежестта“: от банките се изисква да изготвят надежден план за преструктуриране или организирана ликвидация, преди да могат да се възползват от рекапитализацията или мерките за защита на техните активи. Освен това са засилени изискванията за разпределяне на тежестта: ако банките имат недостиг на капитал, техните акционери и кредитори с подчинени вземания вече са задължени първи да дадат своя принос, преди да бъде предоставено публично финансиране.
Възможно е временно одобрение преди да е готов пълният план за преструктуриране в случай на спешна необходимост. Възможни са изключения – когато финансовата стабилност е изложена на риск или ако банката вече е успяла до покрие капиталовата дупка и остатъчната сума, необходима като държавна помощ е малка в сравнение с банковите активи.
Форбс: Игра на тронове
Всичко това изглежда много неясно, пише Френсис Копола в подробен репортаж за банковите сътресения у нас. Банковата паника започна, когато голям вложител, бизнесменът Делян Пеевски, изтегли своите средства. Медийните сведения по това време предполагат, че това е поради спора с основния акционар на банката (КТБ) Цветан Василев, който сега е обвинен, че е ограбил банката в деня преди тя да бъде поставена под специален надзор. Очевидно Пеевски – като вложител – не може да бъде обвинен, че е ограбил банката, като просто е преместил парите си. Но искам да зная защо изобщо го е направил, пише тя. Каква информация е имал той, която е предизвикала това решение и откъде я е получил? Знаел ли е за измамата? Има и друга възможност, още по-мрачна. Ами ако твърдението на Василев, че това е една режисирана кампания по неговото дискредитиране е вярно? Ако това не е еднозначен случай на измама и корупция, а сложна част от политическата игра на българските олигарси, при която банките и може би БНБ са пионки? Ако наистина това се случва, тогава залозите са много високи? Победителят ще получи контрола над българската финансова система и вероятно правителството, а губещите ще свършат в затвора, в изгнание или ще бъдат погребани.
Едно нещо е сигурно – странният случай на българската банкова криза все още не е разрешен, пише още в статията.
