Loading...България и Румъния: Разказ за две преустройства
Два доклада на международни банки в разстояние от няколко дни обявиха, че няма опасност за валутния борд (доколкото я е имало) в обозримото бъдеще. Двете банки са И Еф Джи Юробанк и Сити. В доклада на гръцката банка, която е собственик на Пощенска, прави впечатление твърдението, че не е благоразумно страната да се присъедини към еврозоната с толкова надценен валутен курс – 70% от въвеждането на валутния борд през 1997 г. (на база реалния ефективен валутен курс). Въпреки това девалвацията не е вероятна в близко бъдеще, според анализа.
И двата доклада също така заявяват, че страната може да прибегне до заем от МВФ, но това допускане е с много повече условност в доклада на Сити. Според изследването на гръцката банката прогнозата за спада на БВП през 2009 г. у нас е -3%, а според Сити – -5.7%. (Междувременно правителствената АИАП даде прогноза от -6.3%, трети най-лош резултат след прогнозата на МВФ за -7% и по-ранните предвиждания на Данске банк за двуцифрен спад. В последния месечен доклад на EFG прогнозата за БВП е коригирана)
Основните изводи в доклада на Сити:
– Независимо, че България и Румъния навлязоха във финансовата криза с големи външни дефицити, имаме добри основания да вярваме, че природата и темпът на тяхното приспособяване към външната среда ще бъдат различни.
– Според стандартните аргументи в учебниците Румъния може да използва плаващия валутен курс, за да абсорбира шоковете, което по принцип би помогнало да избегне скъп и продължителен процес на приспособяване. От друга страна, България – лишена от лукса да ползва валутния курс, вероятно ще изпита по-постъпателно приспособяване, което ще се проведе чрез промени на номиналните цени и заплати. Според теорията, ако шоковете са предимно реални, плаващият валутен курс е по-изгоден, ако не са – фиксираният валутен курс е за предпочитане. При сегашната криза шоковете идват от платежния баланс и са както реални, така и номинални, така че е трудно да се каже кой режим е по-благоприятен. Второ, това зависи от степента на прегряване и отклонения на реалния валутен курс преди кризата.
– Анализът показва, че степента на прегряване и на кредитния бум преди кризата беше по-изразена в Румъния отколкото в България. Нещо повече, изводите показват, че степента на надценяване на реалния валутен курс в навечерието на финансовите вълнения също изглежда малко по-висока в Румъния.
– Докато икономическата активност изглежда се свива със сходно темпо в двете страни, дефицитът на текущата сметка се съкращава по-бързо в Румъния. Това изглежда е област, в която плаващият валутен курс поощрява приспособяването. Нагаждането на реалния валутен курс – също е по-бърза, като обезценката в Румъния надхвърля предишното увеличение на цените и заплатите. Процесът на дезинфлация в България, от друга страна, изглежда основан на по-солидна база. Освен това се вижда, че България е водила по-благоразумна фискална политика обратно на процикличната позиция на Румъния.
– Независимо от значителните рискове по прилагането й, водената от МВФ и ЕС програма вероятно ще облекчи тежестта на приспособяването в Румъния, като се подобряват средносрочните перспективи.
– Независимо от предизвикателствата си, валутният борд в България вероятно ще оцелее. Докато прогнозите за нуждата от външно финансиране не показват спешна нужда от помощ от МВФ, програмата на Фонда би била една по-благоразумна стратегия пред лицето на несигурността, вкл. при риска от зараза от падане на друг валутен борд.
