Loading...
Ако виновните за аферата КТБ не бъдат наказани, сянката на съмнението ще падне и върху депутатите. После идва редът на улицата.
След като Парламентът се ангажира с разплитането на най-големия грабеж в българската история, връщане назад не трябва да има. Според депутата от ДПС Йордан Цонев „дупката“ от 4,2 милиарда лева в КТБ е по-голяма дори от сумарната загуба на данъкоплатците от серията банкови фалити през 1996-1997 г.
Интересното е, че в деня, когато той направи изявлението си в Народното събрание, един от подведените под отговорност директори на злополучната банка повтори познатата теза, че 4,2 милиарда са абсурдна сума, а реалната не може да бъде повече от 600 милиона лв. Ако приемем тезата му за вярна излиза, че дори милиардите да не са откраднати досега, то някой се кани да ги открадне в близките месеци.
Това е едната причина парламентът да настоява за пълното разкриване на истината. Но и втората е не по-малко важна: Ако се приеме вариантът за оздравяване на банката от някакъв доста имагинерен и съмнителен фонд, с руска връзка между другото, държавата ще трябва да налее едни „скромни“ 2,3 милиарда лв. Ако се премине към процедура за обявяване на банката в несъстоятелност, само за попълване на фонда за гарантираните влогове пак ще бъдат необходими едни други допълнителни 2 милиарда. И в двата случая това ще бъдат пари от нови заеми, които данъкоплатците ще трябва да изплащат с десетилетия. И все пак вторият вариант изглежда по-добър, защото шансът да бъдат събрани поне част от „несъбираемите“ кредити е по-голям.
Линиите на отговорност
Те бяха очертани от народната представителка Менда Стоянова, в чиито експертни качества нямаме основание да се усъмним.
На първо място тя посочва отговорността на собствениците и на управляващите КТБ. Техните безобразия наистина са безкрайни. Ако един редови български гражданин поиска примерно кредит за жилище, обезпечението, което всяка банка ще му поиска е 100, та и повече процента. В КТБ на поразия са раздавани кредити с нищожно обезпечение, но на свързани със собствениците фирми, на конкретни лица, чиито имена все още не са оповестени и т.н. Сигурен съм, че в много от случаите директните кредитополучатели са само брънки от веригата, която води до крайния, т.е. до реалния кредитополучател.
Втората линия води към държавните институции или казано по друг начин, към държавната безотговорност. Тук водещата роля е на БНБ, която е длъжна да осъществява надзора над останалите банки и затова си има дори оторизиран подуправител. Вината на надзора е може би най-лесната за доказване. Но какво да кажем за фамозната ДАНС и за финансовото разузнаване, където непрекъснато се наливат милиони? Проспали ли са случая с КТБ или са били приспани с някоя и друга финансова инжекция? Ето, това е наистина въпрос с повишена трудност. Логично е към ДАНС да бъдат прибавени и другите правоохранителни държавни органи, които сега се спотайват по-ниски от тревата. И към този позорен списък спокойно можем да добавим самото Министерство на финансите, което и до ден днешен продължава загадъчно да се усмихва като Мона Лиза.
Третата линия очертава безотговорността на частните одиторски фирми, включително външни, които са се занимавали с КТБ, заверявали са отчетите й и разните други банкови документи, но явно не са си направили труда да проверят доколко числата и текстовете в предоставяните от банката документи съответстват на реалността.
Казаното до тук освен всичко друго потвърждава тезата, че държавата ни е като стадо без куче, като разграден двор, в който добре облечени бизнесмени и откровени крадци се чувстват пълновластни и неподлежащи на контрол и отговорност господари.
Има ли нещо за спасяване?
Има! Но това не са парите на крупните вложители, а честта и авторитета на държавните институции и на държавата като цяло. И единствената възможност поне това да стане се крепи на три кита:
Бързо възмездяване на вложителите в рамките на закона за защита на депозитите и при стриктно прилагане на европейските правни норми.
Пълна откритост на разследванията, които предстоят, с разкриване на имената не само на крупните вложители, които взеха „да изплуват“ тук-там по медиите, но и на крупните кредитополучатели, с проследяването им по цялата верига, по целия път на парите, който единствен води към истината при подобни ситуации. А истината ще съдържа имената на виновниците за катастрофата с КТБ.
Безкомпромисно търсене на отговорност от виновниците и налагане на съответните наказания без оглед на мястото им в политиката, икономическата и държавната йерархия. Защото банковата и финансовата стабилност са основна част от системата за защита на националната сигурност, която отново се оказа уязвима. Разклащането им е директен удар по държавността!
Успоредно с изпълнението на тези три точки парламентът и бъдещото правителство са призвани спешно да актуализират необходимите закони, така, че те да бъдат изцяло синхронизирани с европейските и да гарантират защитата на националната сигурност.
И дано на повече хора веднъж завинаги им просветне, че у нас има немалко индивиди, които с алчността и скритите си кроежи, излизащи често извън границите на страната, са готови да сринат държавата до основи. Точно заради тях е необходима и фундаменталната реформа на правосъдната система, която пак заради тях така и все не започва. Сега аферата КТБ е на път да свали маските и вероятно това ще бъде единствената полза от нея. Няма да е малко, ако стане. В противен случай, надявам се политиците не хранят излишни илюзии, неминуемо ще дойде редът на улицата.
