Покрай това с пенсиите, изрових един плик от Алианц от миналата година, който така и не съм отворил. Викам си, чакай да видим, кво толкова с тва пенсиониране. След всичките безсмислени графи под чертата стои величавата сума от 474.90 лв. – всичко от 2002 до 2013 г. Тогава още нямах 40, тая година ги направих.
Замислих се, в тоя живот съм правил какво ли не. В света на материалното почти няма нещо, което да не съм се научил да правя сам. Малко са и човешките материални умотворения, с които да не мога да се справя. От основен ремонт на двигател до поправка на покрив. Мога да задоволя всяка своя битова потребност от направата на обувки до направата на легло, стол маса, гардероб и пр. всякаква мебелировка. Мога да си ушия дрехи. Мога да си ремонтирам сам почти всичко, от пералня, през печка, хладилник та до компютър и телевизор. Повечето от тия неща мога и сам да пренеса, и съм го правил неведнъж. Мога сигурно и къща да си построя, макар, че досега не съм го правил наведнъж, а само като отделни дейности.
В света на духовното също се научих да правя доста неща, така се случи, че професията ми определи тия умения, без дори да съм имал необходимост да ги имам – но мога да работя във всички сфери на изобразителното изкуство, защото познавам отлично и технологиите в различните жанрове, пробвал съм всички класически занаяти от печатане на литографии, офорти и пр. до многопластова ренесансова живопис, мога да лея и метал. Научих се да правя и сайтове, чета и пиша кодове и програмни езици, вярно не съм в час с последните тенденции, но съм си изкарвал хляба с това дълго време. Мога и да пиша. Повечето от тия неща съм правил освен за прехрана, а твърде често защото са ми били интересни, или не съм искал да завися от някой олигофрен, чиято професия са.
Та се зачудих, от тия ли ще завися един ден, от тия малоумни графички с неразбираемите им дялове и простотии, от някакви невидими безхлорофилни плъшоци, дето не могат да си вържат връзките на чепика без подходяща формула. Я, улево бе, канцеларски мекотели, че аз ако разчитам на пенсия по-добре да се гръмна ейса още. Цял живот храним тая бюрокрация, дето никва полза от нея. Я вижте нашите баби, дядовци, майки и бащи – ей така ще сме и ние, ако разчитаме на пенсия. Та като остарея, ще ида на село и ще овладея тънкостите на земеделието, нашите прадеди са го правели до дълбока старост – без абсолютно никаква пенсия А тия 474.90, като станат 1474.90 след 20-30 години, ще им ги подаря да си купят нещо от мола. На мен каквото ми трябва, ще си го направя сам.