Туризмът си отива

Какво иска човек, когато отива на почивка? Спокойствие, романтика, тишина, чистота и ниски цени. От всичко това в България му предлагат само последното и то невинаги. Защо тогава се чудим, че чужденците с възможности да си купят и още нещо освен ваучера намаляват, че българите масово се изнасят в южна и всякакви други посоки през лятото, че хотелите стоят полупразни и свалят цените до 5 евро на вечер.
Аз разбира се, не съм мазохист, но поради лични причини тази година реших да остава в България и избрах Варна за лятната си почивка. Искам да ви разкажа какво видях там и защо догодина ще направя всичко друго, но не и да повторя тези две седмици в същата обстановка. 
Първото, което вижда човек, влизайки по магистралата в града са строежите. Две недовършени кули се извисяват край централния булевард, който води от магистралата към центъра на града.   Поредния МОЛ ще е готов вероятно до година. Улиците са като софийските, но с много повече дупки – ето нещо, с което столицата изпревари в послединте години Варна.   Тук има асфалтови отсечки, в широкия център, които са така надупчени, че колите преминават като в офроуд шоу. Освен това, колите в града очевидно са се размножили дотолкова, че място за паркиране се намира много трудно. Безплатните паркинги са пълни почти по всяко време, освободено място се заема за секунди. Но за човек, който идва от София това не е сериозен проблем – едно две кръгчета или наказателни обиколки и все нещо се намира. Отсядаме в апартамент в близост до Спортна зала и бързаме да отидем до Морската градина – едно от култовите места в морската ни столица. Подлезът обаче, през който минаваме е мръсен, изподраскан с надписи и неосветен. Въпреки табелата, че еди коя си фирма се грижи за него, поставена на видно място преди стъпалата, но със зачертани и нечетливи телефони. По улиците пясъкът е почти колкото по морския бряг – очевидно и тук миенето на улиците не е сред приоритетите на общината. Самата Морска градина е нещо средно между паркинг и строителна площадка. Откъм Спортна зала има възможност да влизат автомобили до тенис-кортовете наблизо. Познайте какви марки бяха паркирани по цялото протежение на една от алеите – мерцедесите бяха нещо като дреха втора ръка пред колекция на Армани. Освен че се паркират, тези коли непрекъснато се местят – едни тръгват, други идват. Досещате се за самочувствието на 22-24-годишен младеж, седнал зад кормилото на нов джип „Ауди“, и отношението му към преминаващите пешеходци. Слизаме към централната алея на градината и откъм морето започва да мирише на пържена в недотам прясно олио риба. Това е от заведенията, които са на брега, обясняват ни местни хора. Стигаме до брега – и тук е мислено за хората с автомобили, прокарано шосе дава възможност да оставиш колата си на 2 метра от плажа. Има табели за ограничение на скоростта, но спазването им е нещо, оставено на съвестта на водачите. Разходката през деня и нощта е доста рискована, особено за малки деца. Поглеждаме към плажа – в края на деня той е доста замърсен, ако се доближиш до водата, ще видиш и различни пластмасови изделия от бита на варненци да плуват спокойно, придружени от хартии, кутии от бира и други отпадъци. За фасовете да не говорим. Това е положението на градските плажове, с едно изключение – зоната на заведението „Рапонджи“. Там, под сянката на зелени изкуствени палми, високи десетина метра, наистина се чисти и се обират дори и фасовете. Но пък това е зона, влизането в която излиза солено за обикновения турист. Ако обаче искате да видите скъпи луксозни коли – това е мястото. Паркирани навсякъде, дори и върху пясъка, те доказват финансовите възможности на по-богатите варненци и на хора от други български градове. За десетина дни видях два пъти един паяк да вдига коли, очевидно принадлежащи на хора, извън елита на заведението, което по неофициални данни е на Маргините. Другото смайващо тук са изкуствените палми – толкова кич няма да видите и в Капалъ чарши.
Тръгваме си обратно към наетия апартамент с идеята да хапнем нещо в ресторантче без особени претенции, но запазило духа на този някога красив и чист град. Отиваме към известното и обичано от варненци заведение „Димят“, но вместо двуетажното заведение с голяма и просторна градина, маси и сцена за изпълнители на живо, виждаме огромен многоетажен петзвезден хотел със същото име. Около час спорим каква точно е таргет групата на този исполин на туристическата индустрия, построен в стил бетон и стъкло. Пет звезди означава богати клиенти. За какво биха дошли богати хора тук – само гледката от високите етажи сигурно си струва. Иначе богати хора не биха отишли на близкия градски плаж поради обстановката, която вече описахме. Наблизо няма яхтено пристанище, за да се качат на яхтата си и да отплават към по-чисти и приветливи брегове. Конгресен туризъм? Не, едва ли – при наличието на толкова свободна база по крайбрежието чак до Шабла. Тогава кой и защо построи този гигант, който вероятно гълта стотици хиляди левове за едномесечната си поддръжка – осветление, заплати на персонал, почистване, да не говорим за огромната първоначална инвестиция. И дали нормален и спечелил честно парите си бизнесмен би се решил на подобно безумие, което ще носи само загуби. Въпроси без отговор.
Тръгваме към центъра на града. Тук нова изненада – централната улица, която води към търговската част около хотел „Черно море“ е разкопана. Все едно е преживяла бомбардировка от самолети на НАТО. Ремонт. Добре, но защо през август бе хора? Нима туристите тук ще дойдат да гледат как няколко мургави наши сънародници редят плочки в облаци прах, а машини на фирмата – изпълнител ръмжат заплашително всяка сутрин в центъра на града. Необяснимо решение. Но пък вече сме подготвени да преглътнем и факта, че някогашната перла на Черноморието – Варна, днес е мръсен областен град, в който почиват само хора с роднини и близки, които им предоставят безплатна квартира. Няма ги тълпите българи, търсещи квартира в града, пък и защо да дойдат, след като всеки полъх на вятъра вдига такъв прах и пясък, че придвижването без противогаз е рисково. От някогашното курортно величие на града са останали само цените – тук е скъпотия, при която дори готвенето в полеви условия излиза сериозна сума. На почит са веригите магазини, където цените са по-поносими и приличат на тези в останалата част от страната. По пазари и малки магазинчета обаче прошка няма.
На другия ден потърсихме спасение в курортите на север от Варна. Първият ни челен сблъсък обаче дойде още при опита ни да влезем с кола в „Слънчев ден“. Притежавания от „бизнесмена“ Георги Гергов комплекс иска по 12 лева за вход и паркинг. Още толкова за чадър и шезлонг – и ето ти 24 лева на ден само за удоволствието да полежиш на пясъка в някогашния почивен комплекс на БКП. За десет дни тук ти взимат за добър ден толкова, колкото в Турция за седмица спане, барабар с храната в тризвезден хотел. Отказваме се от този вариант и продължаваме към „Златните“. Тук нова неприятна изненада – плажът е заграден с въже на метър от водата така, че никой да не може да си сложи кърпата на брега. Мястото е запазено за гостите на хотелите наоколо – чадъри и шезлонги стоят празни наполовина, но на простосмъртните българи им се разрешава да легнат едва на стотина метра отстояние от морето. Обаче паркингът е сравнително евтин – 6 лева. Поне така ни се вижда след герговите приумици. Хвърляме поглед наоколо – хората са доста, повечето на възраст 14-15 години. Младежки, да не кажа пионерски туризъм. И пиене. Тук това се котира – бирата на плажа се лее, цените тази година са слезли в сравнение с миналата, хвали се наемател на малко павилионче за бърза закуска. Сега е моментът да кажа, че за две седмици във Варна видях опашки от хора на три места – пред магазина за алкохол на главната след 20 часа, когато другите големи магазини са затворени, пред един от продавачите на пуканки пред варненското НДК и пред магазин за дрехи втора употреба.
Това е положението. Мръсотия, шум, мутренски коли и поне четиристотин лева за две седмици. Същите пари щяха да гарантират ол инклузив в Гърция или Турция за седмица. И уважението на хората от туристическия бизнес там, че си ги отишъл да похарчиш парите си при тях. Със сигурност няма да се натъкнеш на ремонти посред лято, на немити с години улици и на плажове без душове, въпреки наличието на минерална вода в изобилие в града. Изборът е ясен. Затова агонията на българския туризъм ще продължи, независимо от лъскавите фасади на хотелите, отстъпките и дори замислените от правителството преференции. Просто повечето в отрасъла са хора, които и хабер си нямат от нормален бизнес и от това да печелят парите си, като си плащат данъците.