Двойният стандарт на двойното данъчно облагане

Как българските институции – НАП и Комисията за защита от дискриминация третират правата на българските моряци, работещи в чужбина?

Над 2 милиарда щатски долара са наляли в България около милион и половина наши сънародници, потърсили нейде по двете световни кълбета препитание. Без значение с какъв точно занаят си изкарват хляба гурбетчиите, те регулярно са превеждали „мангизите“. За да ударят финансово рамо на тате, мама, деца , жена и прочие рода, изоставили у нас, за да си плащат близките им топлото, светлото и… за да ядат. Поне такива са данните на Световната банка от тая пролет за икономическите процеси в България.   И сега си представете, че всичките тия – спонсорирани с чуждестранна инжекция наши домакинства из села и паланки, попаднат в полезрението на НАП и тя почне да ги преследва със „задна и предна“ дата за дължими данъци върху получените задгранични доходи. Хипотезата може и да изглежда повече от екзотична, но нищо чудно да се превърна в злокобна реалност. Доказателство е данъчната сага на над 4 хиляди семейства, на практика на цяло едно съсловие, подложено на натиска на цялата държавна машина. 
Преди три години, по донос на бивш висш офицер от Военноморските сили (който по „случайност“ имал имуществен спор с един капитан далечно плаване), варненското поделение на НАП започва да проверява банковите сметки на български моряци, наети от посреднически агенции и работещи в чужбина.Целта е да се установят доходите им в „пълен размер“ и да бъдат обложени съгласно българските закони. Но има и международни споразумения, подписани от България, по-конкретно така нареченото СИДДО – Споразумение за избягване на двойното данъчно облагане. Съгласно това споразумение, българските данъчни власти са длъжни да изключват дохода или имуществото на моряците , придобити в чужбина, от облагане, в случай, че съгласно СИДДО данъкът е изцяло платен в съответната страна, под чиято юрисдикция се намира работодателят и наетият български моряк.
Тъй като българските власти отказват да спазват международния регламент, моряците предприемат акции за защита на своите права:
– На 6 април 2007 г. в Бургас се учредява Национално сдружение за защита на моряците (НСЗМ);
– На 15 май 2007 г. проф. Кръстьо Петков, председател на Обединения блок на труда, изпраща писмо -информация до Кемал Еюп, председател на Комисията за защита от дискриминация (КЗД), с което иска комисията да се произнесе по явен случай на социална дискриминация на българските моряци. Едновременно с това професорът сигнализира и европейската институция за съдебно сътрудничество „Юроджъст“ за казуа;
– На 27 ноември 2007 г. Иванка Станчева, съпруга на к.д.п. Станислав Станчев от Варна , също подава жалба до КЗД във връзка с нарушенията на НАП.

Какви са резултатите от тази правозащитна инициатива, проточила се почти две години?

НАП усърдно проверява банковите сметки и доходите (селективно!) на над 100 моряшки семейства. В случая със сем. Станчеви проверката не открива нарушения, които да налагат санкциониране. През 2008 г. к.д.п. Станислав Станчев завежда дело срещу НАП пред Административен съд-Варна, заради нарушения на закона при извършване на ревизията и съставяне на ревизионния акт. До февруари 2009 г. решение на съда по това дело няма. Като се позовава на този факт, КЗД на второто си заседание от 13 февруари, 2009 г. не излиза със становище дали има дискриминация от НАП срещу български моряци, наети от чужди работодатели и остава да чака произнасянето на варненските магистрати. Станислав Станчев и к.д.п. Христо Маринов, председател на НСЗМ обжалват решението на КЗД пред Върховния административен съд (ВАС) в София! На 27 март 2009 г. Варненският административен съд излиза с решение в полза на НАП., а пък на 9 юни ВАС постановява, че: „КЗК следва да прецени по същество има ли неравностойно третиране на моряците, или се касае за спор по приложението на данъчните закони.“ За това на 15 юли комисията се събира отново, дава ход на делото по същество и определя датата 15 септември, на която да се произнесе по него. На 16 септември обаче е насрочено друго важно заседание – това на ВАС по жалбата на к.п.д. Станчев срещу споменатото вече решение на Варненския административен съд от 27 март от 2009-та в полза на НАП . Междувременно КЗК мълчи – въпреки че уж е самостоятелен и независим орган, тя явно изчаква да чуе какво ще кажат върховните магистрати. А ето какво заяви пред „Форумът“ съпругата на морския капитан Станчев – Иванка Станчева:
„Моят адвокат ми изпрати протокола от проведеното на 16 септември заседание на ВАС по нашия случай.НЯМАМ ДУМИ за това, което прочетох. Първо нашите изказвания изобщо не са вписани и второ прокурорът каза само че жалбата е не основателна и ще предаде писмени бележки. А в протокола е цитиран да заявява:“Ревизионното производство е започнало на 26.11.2007 г. Заповед за възлагане на ревизия, с която е започнало ревизионното производство е от 08.08.2006г., поради което е законосъобразно ревизията и периодът от
01.01.2001г- 31.12.2006г. по отношение на които не е изтекла давност.“ ?!!
Ще уточня, че самата заповед е написана от НАП на 19.04.2007г и е връчена на 26.11.2007г. Как може един прокурор да твърди официално при това, че със заповед за ревизия от 08.08.2006г можеш да извършиш предварителна ревизия до 31.12.2006г.?!!! Никъде в законите няма давностен срок от 6 години. Питам се ЗАЩО ТЕЗИ ХОРА СЕ ПОДИГРАВАТ С НАС И НЕ ЗАЧИТАТ НИ ЗАКОНИ, НИ СИДДО. Съдиите по делото ни във ВАС са същите, които са разглеждали абсолютно аналогичен казус на друг колега на моя съпруг и са се произнесли в полза пак на НАП. При това положение каква е надеждата, че сега ще си променят собственото становище и имаме някакъв шанс да спечелим!“
Както се вижда, български институции – КЗД, НАП и съдебната система трябва да се произнесат обективно и в срок по един казус, който изглежда ясен -ако обаче се зачитат подписаните международни споразумения.
Засега такова желание не се забелязва в българските власти. Напротив, в реакциите на споменатите институции се забелязват странни мотиви и ходове, включително се допуска грубо незачитане на правата на българските граждани и професионалните права на моряците, работещи в чужбина.

Ето най-фрапиращите факти:

– НАП прави проверка на лични данни на моряците и техните съпруги, в явно нарушение на закона, който урежда случаите и процедурите, когато се налага да се правят подобни проверки;
– КЗД , вместо да обърне внимание на дискриминационните практики и в спора да застане на страната на засегнатите моряци и техните семейства, привлича за експерти лица, които работят за данъчната администрация в България и не са в състояние да заемат обективна позиция;
– НАП прави проверки по системни доноси срещу Българските моряци, при положение, че доносникът и неговите мотиви са отдавна известни. Тонът и поведението на местната варненска администрация на НАП спрямо моряците са недопустимо агресивни. Оставяме настрана фактът, че именно в тази система напоследък се откриха тежки нарушения във връзка с източването на ДДС. Но контрастът е фрапиращ – големите акули ги закрилят, малките риби ги преследват!

Какво предстои?

След като извървят своя път в лабиринта на българските правозащитни и правораздавателни институции, организаторите на кампанията за защита на българските моряци ще представят казуса в Европейския съд. Вече се подготвя международен екип от адвокати и правозащитници, които ще се заемат със случая.
Остава въпросът: Докога българските граждани ще търсят и получават обективно и независимо правораздавене единствено в ЕС?

Независимо експертно мнение на адв. Владимир Владимиров, специалист по Международно морско право:

Напълно разбираме нуждата от изясняване и преодоляване на затрудненията, свързани с данъчното облагане на българските моряци, работещи по трудови договори като членове на екипаж на чуждестранни кораби (или под чужд флаг). Трудовоправният статут на нашите моряци (тук имаме предвид както командния офицерски състав, така и редовите моряци от екипажа) обикновено не е еднакъв спрямо различните фирми-работодатели. Така, морякът може да сключи трудовия си договор с/или чрез посредническа и/или менингова фирма (това обикновено е местна фирма-посредник със съответно разрешение/лиценз или чуждестранна фирма, имаща за предмет на дейност да предоставя морски кадри на определен чужд работодател-корабособственик или корабопритежател по търговски договор между тях или само да посредничи при трудовото договаряне между моряка и работодателя), или директно с работодател-корабособственик или корабопритежател. По въпросите за българските фирми-посредници за морски кадри тук няма да коментираме, тъй като това не е свързано пряко с темата, но трябва да подчертаем, че тези фирми са поставени под лицензионен режим, контролиран както от социалното министерство и съответно ИА“ГИТ“, така и от профсъюзните органи на местно и международно ниво (вкл. ITF). Трябва да се прави разлика в разновидностите на трудовите договори, защото обикновено седалището на работодателя (т.е.мястото на стопанската дейност на централата или клона) или източника на дохода от или в определена държава, често предопределят и приложението на съответно данъчно законодателство. А този работодател може да бъде, както посочихме, менингова фирма (чужда или местна с офшорно седалище или в данъчно-благоприятни райони) или чуждестранен корабособственик или корабопритежател (обикновено със седалище в офшорни райони).

Режимът на данъчното облагане на трудовите доходи на българските морски специалисти, работещи по трудов договор с чуждестранен работодател има тройна регламентация: (1) данъчните закони по седалището на работодателя или по източника на трудовия доход (тук не бива да се смесва понятието работно място т.е. конкретния кораб с източника на трудовото възнаграждение, който е седалището на фирмата-работодател); (2) българските данъчни закони, които се приложими към българските моряци и (3) СИДДО (спогодби за избягване на двойното данъчно облагане) – ако имаме такива със съответната държава. В определени случаи е възможно да се прилагат и законите по правото, което регламентира конкретния трудов договор – но само в строго определени случаи и то преди всичко относно режима на евентуалните обезщетения при смърт и/или злополука.

Основното, което трябва да се уточни е фактът, че както по ЗОДФЛ, така и по ЗДДФЛ, се счита, че българският моряк работещ по трудов договор с чуждестранен работодател се възприема за „местно лице“ по смисъла на тези закони и като такъв е напълно подчинен на българския данъчен режим. Това е така защото, за да има статут на „местно лице“ морякът трябва да отговаря най-малко на следните условия в алтернатива или заедно: (1) да не отсъства от България повече от 183 дена в рамките на една година или (2) да е трайно свързан с държавата България или както казва чл.4 от ЗДДФЛ да има „център на жизнени интереси“ в България или (3) постоянен адрес в България. Ето защо, по правило българските моряци винаги се считат от нашия закон за „местни лица“ по смисъла на ЗДДФЛ и подлежат на облагане по българския режим, без това да изключва прилагането на СИДДО – ако има такава, приложима за конкретния трудов договор.
Така именно нашето законодателство (в/или без комбинация със СИДДО) по правило определя данъчната основа на доходите на моряка. И тук същественото и конкретното изискване, което не винаги се отдава да бъде разбрано от данъчните специалисти, е: да се определи конкретния метод за избягване на ДДО, посочен в СИДДО. Обикновено от моряка се изискват данни или удостоверителни документи от чуждата данъчна администрация или от чуждестранния работодател – особено, що се отнася до определяне на данъчната основа, приспадане на признатите или задължителни социални разходи и тнт. За различните страни и спогодби тези документи са различни. Затова е препоръчително преди да сключват своя трудов договор, нашите моряци да направят съответната справка или консултация.
Бихме подчертали, че всеки случай на трудов договор е специфичен в зависимост от посочената по-горе тройна правна регламентация. А когато (напоследък това е по-често) моряците сами директно сключват трудовите си договори с работодателя-корабособственик (или корабопритежател), тогава са възможни и множество по-различни хипотези.
Все пак основното, което надяваме се следва да се запомни във връзка с данъчното облагане на морските кадри у нас е: ПЪРВО – доколкото те отсъстват повече от 183 дена (в рамките на всеки 12 месеца) това не ги лишава от статута им на „местни лица“ по българското право, тъй като те (обичайно) имат постоянен адрес в България (а това е адресът посочен в §1 т.3 от Закона за българските документи за самоличност), ВТОРО – освен това притежават т.н. „център на жизнените си интереси“ в нашата страна и ТРЕТО – българските моряци са длъжни да подават своята данъчна декларация по чл.50 от ЗДДФЛ (предишен чл.41 от ЗОДФЛ), в която ползвайки съответните приложения, много прецизно и по наше мнение след известна консултация трябва да попълнят правилно данните за своите трудови доходи в чужбина, като представят навреме и съответните удостоверителни документи. Отново подчертаваме, че методите и режимът на избягване на двойното данъчно облагане за различните СИДДО често е различен. Все пак става дума за избягване на двойно данъчно облагане, но не и за избягване на данъчното облагане.
Тъй като сме ограничени в предмета на настоящото много кратко, ограничено и чисто практично изложение, ние няма да засегнем тук режима на данъчното облагане у нас на обезщетенията, изплащани по силата на трудовите договори на нашите моряци от чуждите им работодатели или техните застрахователи при злополуки или смърт.

Адвокатско дружество „Владимиров и Ко“