Открито писмо

КОЙ КОЙ Е В БЪЛГАРИЯ, ИМАМЕ ЛИ ПРАВО ДА ЗНАЕМ?

Смазаният от грижи българин често е обвиняван в къса памет, глупост и лесна манипулируемост от разни политически търгаши и псевдосоциолози, които бихме нарекли дървени, така както има и такива философи. Докато причината, или по-право вината, не е в него, а в ясното намерение на властимащи да го водят за носа, все едно е мечка на синджир. В това отношение България досега абсолютно наподобяваше на „1984-та“ на Джордж Оруел, спазвайки максимата : „Който владее миналото, той владее и бъдещето: който владее настоящето – владее и миналото „. („Who controls the past controls the future: who controls the present controls the past“.) Отварянето на агентурните досиета на публичните личности беше само началото.   Какви са възможните посоки, по които да продължим, ако наистина сме демократи, а не популисти, тайно служещи на олигарси, местни феодали и новата номенклатура от различен цвят?
В информационния поток, който буквално ни удавя, е простено да не си припомниш най-важното за всеки. И като не ти е професия, оправдан си напълно. На помощ трябва да ти дойдат медиите. Независимите обаче имат комерсиален (и рекламен) интерес и действат често поръчково и участват в кампании, движени от задкулисни режисьори.   Да им се отправи подобно обвинение като абсолютна истина обаче е черногледство. Медиите са заети с гонене на новината – това е другото обяснение за вакуума. Държавните пък, за момента поне, са истински клоаки, моля да ме извините. Те се вдигат на бунтове, усещайки идването на новите си работодатели: най – крайният случай е от 2001 г. Големият шанс, българинът да е информиран за публичните личности и на основата на това да взема правилни решения по време на избори и при създаване на обществени нагласи, е интернет. Само че различните търсачки вече пазят данните за четири-пет години назад и то не всичко, „изтривайки“ на принципа на паметта. Още по-зле, не селектират и по-важното. Списък от публикации във вестниците и списанията предлага сайтът на Народна библиотека „Кирил и Методий“. Но те са повече за култура и „чиста“ политика, а не за нейната обратна страна и досега й с престъпността. Куриозно е, че някой големи вестници и „тежките“ БНР, БНТ, БТА и прочие, имат по-добър архив в това отношение. Важна информация предоставят отделите „Краезнание“ – те са във в регионалните библиотеки и сбирката им е пълна. Услугата е платена! Това е първото, което трябва да се направи – да се пуснат заглавията в интернет, така както до 1990 г. са отпечатвани справочници и всеки читател е имал достъп до тях. По т.н. „открити“ източници журналистът-емигрант Бертолд Якуб е написал книга за най-дълбоките тайни на Райха и затова е бил отвлечен по заповед на Хитлер и е завършил живота си в концлагер.
Не е по финасовите въможности на повечето българи да са абонирани за платена система за фирмена информация. Това също трабва да е задължение на властите – да поддържат във виртуалното пространство неофициалния раздел на Държавен вестник в частта му за регистрациите – кой къде е участвал и с кого, макар че истината за АД-тата е само в акционерните книги и в Търговските отделения на съдилищата. Известни на простосмъртните стават единствено управляващи ги и контролни съвети, надзорници и т.н.
И след като много се говори за конфликт на интереси и търговия с влияние (приет беше закон за едното, а другото влезе в Наказателния кодекс), защо от роднинските връзки на обществените фигури – приятелските са „лично пространство“ – да не бъде вдигнато ембаргото. Корупцията има и други форми освен най-грубата – подкупа. Често много фамилни имена от различните етажи и поприща са ни карали да се замислим, а понякога родството е неподозирано и скривано. Отнася се и за по-низшите извадили късмет. От закона за защита на личните данни трябва да се премахне тази забрана пред службатата ГРАОН и да се видят „критериите“ за преуспяването и кариерата на голямо число от „професионалисти“. Ако се стигне дотам, споровете ще са люти – докъде е кръгът на публичните ни личности, не защото някои са само лица.
Заслужава внимание и съдебната власт. По статистика до 2005 г. само при 1% от наказателните дела у нас се е стигнало до оправдателна присъда. Но все при най-големите – от мега величина. Никола Филчев ги водеше „на специален отчет“ – между 70 и 80 по неговите изявления, срещу банкери и за други главоломни източвания. Сегашните, на ВИП-клиентите от по-новата престъпна вълна, ги наричат „с голям обществен интерес“ – към 160. Някои отърваха затвора още на прокурорски етап – делата им бяха прекратени, за да им спестят психичския тормоз, от който наскоро почина един вицепремиер. Всички тези – специалните и обществените, за които вече се уточнихме – нека бъдат направени достъпни: за журналистите и за всеки, който би пожелал да ги прегледа. Защото е много любопитна технологията на Пилатовското измиване на ръцете на магистратите ни, например за колективната отговорност. Надявам се, Бойко Борисов да не забрави думите си от юни 2006 г. : „Половината десни лидери са за затвора“. Не че левите не са. И за всеки кандидат за пост, който търси подкрепа от останалите, да се освети миналото му, дори и да е успял да се спаси. Защото през изминалите 20 години бяха извършени и пладнешки грабежи, наред със законното натрупване на богатство. Има консенсус да се започне „на чисто“ отсега – нататък, от злоупотребата с еврофондовете и с ДДС. Т.н. комисия на името на бившия шеф на БЛРС Стоян Кушлев ще прибере само неизпраните пари. „Не казвай откраднаха, а вземаха.Не е като купиха, но няма и да те дадат под съд“ – така са ме съветвали искрени и мними доброжелатели. Дори да е невъзможно да получат възмездие, потъналите в далавери трябва да бъдат разобличени.
Заглавието избрах по внушение на Стефан Стойков, който е секретар на „Гражданска лига за България“. Говорихме, че събирам „зрънце по зрънце“ от централни и регионални издания (подобно на Бертолд Якуб, с тази разлика, че информацията на журналиста-евреин е била основно военна). След като държавните учреждения не изпълняват задълженията си към гражданите, смятайки че да ги информират не е тяхна отговорност. Впечатлих го, защото след месец -два ми се обади : „Не се знае кой кой е в България“. Той и останалите от сдружението обмисляли нещо такова.
ПП ГЕРБ обяви за един от своите принципи „откритото управление“. Вярвам, че оттам ще припознаят идеите ми за освобождаване на масиви, от които да научаваме повече за видните и уважаваните от елита. Или най-малко ще предизвикам обсъждане по темата. Защо дори да не се ревизират някои места от закона за достъп до класифицираната информация. Тези, които не вредят на националната сигурност, а прикриват големи безобразия и срамни пазарлъци. На несправедливо жестоките спрямо доходите ни глоби за журналисти и за хора, изразяващи мнението си, би подхождал облекчен режим за достигане до истината. Първата стъпка за сплашването им предприе кабинетът на Иван Костов в началото на 1999 г. Замяната на затвора (той не се прилагаше в действителност) с огромна откупка повлече нагоре и гражданските искове. Това вестникари и радио и телевизионни водещи трудно биха го забравили.

ДО МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
ДО НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
ДО Г-Н ПРЕЗИДЕНТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
ДО Г-ЖА МИНИСТЪРА НА ПРАВОСЪДИЕТО
ДО Г-Н МИНИСТЪРА НА КУЛТУРАТА
ДО НАРОДНАТА БИБЛИОТЕКА „КИРИЛ И МЕТОДИЙ“
ДО ПРОГРАМА „ДОСТЪП ДО ИНФОРМАЦИЯ“
ДО „ГРАЖДАНСКА ЛИГА ЗА БЪЛГАРИЯ“
ДО ЕВРОПЕЙСКАТА КОМИСИЯ И ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ