Loading...
За да разберем ролята на „Булгаргаз“ в предновогодишния кремълски „маньовър“, трябва да сме наясно с енергийната инфраструктура на България. Газопреносната ни мрежа се намира изцяло в „Булгартрансгаз“ ЕАД, който от 2008 г. е част от Българския енергиен холдинг. Станишев създаде холдинга, който се занимава с преноса, транзитния пренос и съхранението на природния газ, за да може кръстосано да субсидира губещите държавни предприятия в областта на енергетиката.
Между 1996 г. и 2012 г. „Овергаз“ доставяше 70% от необходимото количество газ за България до „Булгаргаз“, който след това го разпределяше до крайните клиенти, включително отново на „Овергаз“. Затова „Овергаз“ бе обвиняван, че е кух посредник между „Булгаргаз“ и „Газпром, който просто прибира комисионна. Всъщност истинският газов посредник бе „Булгаргаз“ ЕАД, който вземаше около 15 лв. за всеки 1000 куб.м, или над 55 млн. лв. годишно, без да има активи или да извършва някаква съществена дейност. През 2010 г. „Булгаргаз“ и „Газпром“ елиминираха посредника „Овергаз“. В отговор в средата на 2011 г. „Овергаз“ подаде оплакване в Европейската комисия, че без мотиви не е допускан до газопреносната мрежа на страната от „Булгартрансгаз“. Комисията отсъди в полза на частната компания и „Овергаз“ се върна в играта. Нещо повече – започна да продава газ и на индустриални предприятия, които доскоро бяха запазена територия на „Булгаргаз“. Твърде пазарната игра на „Овергаз“ увреди интересите не само на „Булгаргаз“, но и на „Газпром“, тъй като „Овергаз“ започна да продава газа на индустриалните си клиенти със 7-8 % по-евтино, отколкото „Газпром“ би го продал на „Булгаргаз“. И получи удари и от двете страни.
Всъщност „Булгаргаз“ е монополен доставчик на газ от Русия от 2012 г. Но вместо да получава по 3.3 млрд. куб.м газ годишно, държавното дружество подписа с „Газпром“ за 2.9 млрд. годишно. Остатъкът от 400 милиона куб м по негласна уговорка отиваше в „Овергаз“. С това количество дружеството снабдяваше само своите клиенти. С предновогодишния газпромски „маньовър“ то му бе отнето и вероятно върнато на „Булгаргаз“ под формата на „увеличени доставки“. Ако 200 хиляди битови клиенти на „Овергаз“ бяха останали на студено, вината щеше да бъде много повече на държавната „Булгаргаз“, отколкото на частния „Овергаз“.
Да, „Газпром“ може и да е принуден да се разделя с европейските си смесени дружества, за да отговори на претенциите, които Европейската комисия има срещу него, но Кремъл преценява на кого газовият гигант да продава дяловете си в тях. Принципната договорка за разделянето на „Овергаз“ и „Газпром“ е била българският партньор да изкупи и поеме самостоятелно управлението на активите в България. Ако обаче целта на предновогодишния газов скандал е да се отнеме бизнеса на „Овергаз“, „Газпром“ вероятно е намерил друг купувач на дяловете си в компанията. Имайки предвид кои компании щяха да строят българския участък от „Южен поток“, това най-вероятно е Делян Пеевски. Без да го идеализирам, Сашо Дончев, често наричан „газов олигарх“, е несравнимо по-пазарен играч от Пеевски. И е първият легитимен български бизнесмен, демонстративно подложен на репресия по поръчка на Кремъл заради желанието си да прави бизнес по капиталистически. Индустриалните и битови клиенти на „Овергаз“ ще направят най-добре, ако наистина „се борят заедно с „Овергаз“ за свободен пазар на природния газ в България“, както ги призова компанията на 31 декември 2015. Иначе ще са следващите.
