Loading...
„Клиентите на топлофикациите в страната, които са с вертикални тръби, ще трябва задължително да ги направят хоризонтални. Това предвижда проект за промяна на Закона за енергетиката, който беше представен вчера на среща на националния омбудсман Мая Манолова с енергийния министър Теменужка Петкова и шефа на енергийната комисия към парламента Делян Добрев“.
ЛУДОСТ! Само така биха могли да се нарекат идеите на обудсманът Мая Манолова за справяне на проблемите ни с Топлофикация.
Четейки предложенията, които тя промотира в публичното пространство, все повече се убеждавам, че тази жена е ЛУДА. Да ЛУДА! Иначе разумен човек, претендиращ/това само го предполагам/ за нормалност от психическа гледна точка не би предложил подобни абсурди.
Основно предложение: Да се премине от вертикални към хоризонтални щрангове!
Една идея, която по същество е добра. Но като реализация? Едно е да предложиш нещо възможно, а друго е да го реализираш. Още повече, че ефектът е неясен.
И за да не изглеждам като абсолютен хейтър в собствените си очи/а и в тези на всички останали – опитах се да си го представя/. От една тръба в общия коридор, на входа, на която ще има топломер – ще влизат две успоредни тръби/прав и обратен кръг/ и ще опасват цялото ми жилище, за достигането на мястото и радиаторите, които от гледна точка на местоположение, са на най-правилното място. Честно казано се ужасих от пораженията, които ще нанеса на апартамента. Шест пробити стени, безброй дупки, а за изгледа да не говорим. Преди да решите да вградите тръбите в пода или стени – добре огледайте хубавите си тапети, плочките/паркета, ламината или каквото е там/ и си помислете, граденото с толкова години и труд си заслужава. Да. И аз казвам – твърдо НЕ.
Опитах се да разгледам икономическата целесъобразност на тази безумна идея. Всичко било заради сградната инсталация, която всички мразят. Та поразрових се в историята за последните 10 години, колко ми е струвала тази сградна инсталация. Ами между 17% и 26% от общата сума, която плащам на топлофикация, или средно 150-300 лв. Та. Предполага се, че тази енергия, ще я спестя. Опс. В края на реализацията, аз ще имам една хоризонтална, доста грозновата хоризонтална сградна инсталация, която, ако скрия по някакъв начин или изолирам, ще загубя топлината. Все пак е в жилището. И кой твърди, че няма да плащам енергията на основните тръби, които са извън жилището?
И така, вече нямам топли тръби в жилището, защото те ще са изнесени извън апартамента. В общите коридори. Това ще са основните източници на енергия за апартаментите.
Кого ще топлят тръбите в общото блоково пространство?
Отговора на този въпрос е ясен. НИКОЙ. Ще топлим общите помещения. Това ще е разхищение на топлина. При сегашната уплътненост на блоковете, разхищението ще граничи с престъпление.
Кой ще заплаща отдадената енергия от циркулацията през цялата година?
Естествено пак, част от нея ще заплащам аз. Или с други думи ефектът от цялата идея започва да намирисва.
И ще стигна до основния въпрос.
КОЙ ЩЕ КОНТРОЛИРА КОЛИЧЕСТВОТО ТОПЛА ВОДА ЦИРКУЛИРАЩО ПРЕЗ ТЕЗИ ОСНОВНИ ТРЪБИ ПРЕЗ ЦЯЛАТА ГОДИНА???
Логичният отговор – ТОПЛОФИКАЦИЯ. Тоест тя ще контролира/регулира/ скоростта на движение на топлата вода и температурата по тези основни тръби. И тук идеята започва да СМЪРДИ.
Отново Топлофикация ще определя количеството топлина, която ще ни продава. Че това и сега е така. Кой ще ми гарантира тогава, че тя ще продава по-малко енергия в рамките на една абонатна станция, към даден жилищен блок?
Всъщност, това е НЕЩОТО, което сегашния потребител на топлинна енергия не може да контролира. Отговорът е – НИКОЙ. А това е единственото, нещо, което интересува Топлофикация. Продажбата. Нея не я интересува как ще си я разпределят потребителите.
Колко все пак ще ми струва финансово, удоволствието за справедливо разпределение?
Излязоха числа от порядъка на 377 лв. за изграждане инсталацията на общите тръби и 600-800 лв. за преустройството на вътрешната инсталация/в това последното леко се съмнявам/. Та едни 1000 лв. грубо казано.
Каква ще е гаранцията за по-ниски сметки? Защо ли иначе да се предприема цялата тази галимация.
След като обикновения потребител, не може да контролира продажбата на топлинна енергия от топлофикационните дружества, логичният отговор се самонатрапва. НЯМА ТАКАВА!
Ефектът във факти:
– Разбити, надупчени и загрозени/меко казано/ жилища.
– Разбити, надупчени и загрозени вътрешни общи части.
– Финансово натоварване/поне с 377 лв./ на всеки един апартамент.
– По-студени апартаменти и по-топли вътрешни общи части. Кого ли грее това?
– НИКАКВА ГАРАНЦИЯ за по-ниски сметки.
Дори няма да се впускам в насоката – къде ще отидат парите от цялото това начинание, което се предполага, че ставайки закон, ще бъде задължително за всички. Само потребителите/като абонати/ на Топлофикация София са около 430 000. Всеки може да пресметне сумата за новооткриващия се бизнес.
Всъщност, това е поредното за последните 10-на години предложение на някоя институция, засягащо само и единствено разпределението на топлинна енергия.
А вместо да предлага налудничави идеи като тази, „многоуважаемата“ г-жа Манолова може да прокламира нещо много по-простичко!
Намаляването на топлоенергията, продавана ни от Топлофикация, до нива до които потребителите не кажат. Тя ни е недостатъчна!
Е, за тази идея наистина се иска смелост г-жо Манолова. Но пък няма да те смятат за луда….
