Loading...
„Ние войниците сме тук, а къде са генералите?”, попита риторично Атанас Къцов по време на дълго чакания нов протест на животновъди пред Министерството на земеделието, визирайки някои от председателите на национално представените браншови организации, които са свикнали сякаш повече да се въртят из коридорите на ведомството. А както знаем без водачи битки не се печелят.
Животновъдите изглеждаха сякаш отиваха на заколение, гласът им бе глас в пустиня, и не намери резонанс в министерството, а болката им, че мнозина скоро трябва да фалират остана да витае във въздуха. И на 7 април пак с патриотични песни те ще се опитат да привлекат общественото внимание, но ако няма кой да ги води ефектът пак ще е същият. А че те са притиснати до стената, мисля няма спор – ниските цени на млякото, свръхпроизводството на суровина в Европа, неконкурентноспособността на българските млеко и месопроизводители, неадекватните мерки не само у нас, но и в Брюксел са достатъчно условия, които могат да доведат до ликвидирането на сектора. Отгоре на всичко някои от мандрите вече отказват да изкупуват скъпото българско мляко и разчитат на евтин внос на суровина от Европа.
Защо пък му трябваше на Брюксел да отменя квотите за производство на мляко, при условие че основният пазар за европейско мляко – руският, е затворен и други такива няма? От глобите за свръхпроизводство на мляко, някои от които достигаха милиони евро, поне се събираха средства за подпомагане на сектора, а сега и пари за това няма. И ЕС се опитва изкуствено пак да намали свръхпроизводството на мляко с мерки, които обаче няма как да се отразят на българските производители, които и без това произвеждат минимални количества. Обещанията на родната администрация за това, че видиш ли от 2016 година секторът на животновъдството ще е приоритетен, за сега си остават без особено покритие. МЗХ обеща да даде спасителна помощ от 10,2 млн. лева, но за някои фермери това ще значи по 2-3 лева за глава добитък. Каква помощ тогава е това? Нормално е голяма част от тях да са обезверени и дори да не искат да протестират, осъзнавайки че краят е близо. Само с патриотични песни обаче няма да стане, не се ли обединят, не изкарат ли овцете и кравите пред министерството, не лиснат ли мляко по паважа, пак никой няма да ги чуе и да им обърне внимание, и най-важното няма да предприеме мерки за спасяване на сектора. Но да му мислим всички ние. Като потребители отдавна сме забравили вкуса на истинското мляко и сирене, а ни заливат с боклуци и имитации. И загине ли животновъдството, друго освен подобия на млечни и месни продукти няма да остане.
