Loading...
Експерти и политици обсъдиха на форум пътищата за бъдещо развитие на земеделието
Ако си мислите, че българското земеделие вече е достатъчно конкурентноспособно на това в останалите развити европейски страни, сигурно ще се намери някой, който да ви опровергае, давайки ви за пример страни като Германия, Холандия или Австрия.
Съвсем наскоро холандците ни показаха, докъде са стигнали те в един сектор като овощарството, и къде сме ние. На това къде се намира българското земеделие, и дали наистина вече е конкурентноспособно, беше посветен форум, на който и политици, и експерти се опитаха да определят нивото на развитието му в момента. Стана ясно, че за да се повиши неговата конкурентноспособност като цяло, а не само на някои негови отделни сектори като зърнопроизводството, трябва да се върви към ускоряване на процеса на формиране на групи и обединения от производители и да продължи уедряването на земеделските земи.
Производители са създали над 25 групи
„Процесът на групиране на земеделските производители в чувствителните сектори, свързани с интензивен начин на отглеждане на продукция върви и в момента. Досега имаме вече над 25 подобни групи“, заяви заместник министърът на земеделието Васил Грудев. По думите му във аграрното ведомство всяка седмица постъпват по 1-2 заявления за създаване на групи на производители. „Малкият отделен производител е най-слабото и уязвимо звено по веригата производство-консуматор. Колкото по-групирано даден производител защитава интереса си, толкова по-силен става“, убеден е Грудев. Една от причините според него за стимулиране на този процес е и възможността за възползване от инвестициите за подобни групи и организации от производители, предвидени в новите мерки по ПРСР. Близо 1 млрд. евро по различни мерки и схеми на Програмата са заделени за повишаване на конкурентноспособността на земеделието. То обаче има и една друга функция-социалната.
Социалната функция – необходимост или отживелица
Тук се забелязват съществени различия между администрацията и бизнеса. Докато според Климент Петров, експерт и консултант, социалната функция на земеделието е една отживелица, особено във времената на индустриализация, то според министър Грудев тази функция на земеделието е доста важна. „Такова нещо – например бабата да бърка млякото, няма да видите никъде в реалния живот, където земеделието е един високотехнологичен бизнес“, смята Петров. „Разбира се, че земеделието е бизнес, но то трябва да се разглежда и като начин на живот и като философия, и като такава не можем да не мислим и за развитие на селските райони. „За тях е заделен около 1 млрд. евро, защото трябва да се грижим отговорно и за демографското развитие на селата“, отговори пък министър Грудев. За производителите пък от важно значение е хроничният недостиг на квалифицирана работна ръка. „Земеделския труд е непривлекателен за младите хора“, отбеляза Коста Петров, председател на сдружение „Българска праскова“. Според експертите справянето с този проблем е свързано с развитието точно на определени приоритетни сектори и привличане на инвестиции в различни неземеделски дейности като туризма.
Развитието на подобни неземеделски дейности обаче в повечето случаи би трябвало да е свързано и с развитието на фамилни стопанства, но фермерски тип фамилни стопанства според проф. Светла Бъчварова, не може да се превърнат в гръбнак на земеделието у нас. „Ние нямаме традиции, а и структурата в България е по-различна“, смята тя. Ето защо според нея земята трябва така да се групира, че да може да се използва най-добре потенциала й, и да се обработва. Готвеният кодекс за земята може да създаде рамката за това и да е предпоставка за развитие на сектора в дългосрочен план. Основните грешки по отношение на земята, допуснати до момента, според Бъчварова са свързани с връщането й в реални граници, което доведе до обособяване на огромен брой собственици, и раздробяване на земята, което ще оказва влияние върху конкурентноспособността на земеделието и занапред. Според Венцислав Върбанов, председател на АЗПБ ,времето за мащабна комасация с много силно администриране беше през 2001 година. „Точно тогава беше възстановена собствеността върху земеделската земя, и хората не знаеха какво да я правят“, заяви той. „Една от основните грешки бе, че не беше използван натрупания ентусиазъм в предприсъединителния период след стартирането на програма САПАРД, и приключване на реформите в сектора. Така се получи едно хаотично надграждане“, допълни Върбанов.
Илюзията, че пазарът ще уедри имотите се изпари
„През последните 2 години видяхме как илюзията, че пазарът ще доведе до уедряване на имотите се изпари тотално“, каза Кирил Стоянов, началник на отдел „Управление на държавните земеделски земи“ към МЗХ. Въпреки активната търговия през последните седем години, която доведе до това, всяка година близо 1 млн. декара да сменят собствеността си, земята у нас изглежда „не като швейцарско сирене“, а като „пъзел, който дори едно интелигентно дете не може да подреди“. Освен това се оказа, че пазарът не подпомага последващите инвестиции – например в пътища и напояване, които са час от публичната инфраструктура. За да се възстанови напояването у нас, такова каквото беше преди 1989 година, по изчисления на експерти ще са необходими около 9 млрд. лева. Само за миналата година легално са били напоени едва 132 000 декара. „Реално обаче има много съоръжения, които могат да се приведат в годно състояние, за да може да се борим не само със сушата, но и с наводненията“, смята експертът. Според него, за да може хората по селата да са спокойни, напояването винаги трябва да върви с отводняването. „Ние сме държава, в която тези две крайности ги има непрекъснато“, заяви Стоянов. Според професор Бъчварова повечето български фермери нямат финансова възможност да си осигурят поливките на културите които отглеждат. „Как може в Гърция годишно за напояване на 1 декар да се плаща 5 евро, а при нас само една поливка на царевицата да струва 60 лева?“, попита тя. „Дори и да имаме стратегия на Световната банка, и да имаме водни ресурси, ако нямаме достъп до тях от гледна точка на възможността да се заплаща за тях, няма как да се развиват инвестиции в хидромелиорациите“, категорична беше проф. Бъчварова.
Изглежда по отношение на земеделието все още дълго ще си останем страна на контрастите – с неравномерно развитие на отделните сектори, с това едни фермери да могат да използват последните технологически нововъведения в производството, а други да отглеждат значително по-малко продукция, което да прави труда им нерентабилен, да искаме, но да не можем да развиваме така инвестициите в земята, че да се повиши производителността на труда и добавената стойност на продукцията, така че да развием модел на ефективно земеделие, който ние да даваме за пример, а не да чакаме някой друг да ни дава такъв. Пъзелът се реди от много страни, и за да се подреди правилно той, всички те трябва да допринесат, поставяйки своя принос на правилното място, и така да се повиши конкурентноспособността на българското земеделие.
