Loading...
Ще „убият“ ли банките своите длъжници – граждани и фирми? Има ли начин хем банковата система да се опази от фалит, хем кредитополучателите да останат живи? Форумците във „Форумът“ отговарят така:
@Neti IIvanova
Политиката на банките в България умишлено водят малките и средните предприятия към фалит и правят кредитите невъзможни за обслужване. Не може една и съща банка да намалява лихвените проценти в страните в Западна Европа, а тук да ги увеличава. Истината е, че БНБ в момента си правят оглушки за наглостта на банките и не защитават интересите на хората, защото в противен случаи банковата система ще рухне. А банките си надуват лихвите за наша сметка и си изнасят печалбите към банките-майките зад граница, където лихвите на същите банки от веригата са доста пункта надолу. За жалост това е истината и тя продължава години наред. ДА! Финансов геноцид е високият лихвен процент в България!
@Princess
Мнение. Лихвените проценти винаги са били високи, така се осъществява и психологически натиск върху гражданите, които са пощи в безизходица. И няма друг вариант. Или иначе казано високи лихви + ниски доходи и картината е пълна.
@Vaitanga
Две думи и от мен. Здраво стимулиране на консуматорското общество…пък после:Въх какво стана!!!Аз мисля,че поставени в подобна ситуация(на дива кредитна експанзия) ,хората навсякъде биха реагирали по същия начин…И май ще се опровергае поговорката,за зелкника-кой е лудия,този дето го дава или ония дето са го хапнали…Така де,май са тези дето са гризкали…
@ЕленаБГ
Ако мога да обобщя ситуацията с две думи, то гражданите бяха подмамени заради собствената им алчност от алчността на банкерите. При нас съществува този вид показност, която е характерна в такава сила май само и за руснаците. Народът иска да кара най-новите коли, да има най-новите модели GSM-и, да купува имоти без значение може ли да си ги позволи или не и без значение, че иначе няма пари за хляб и нови обувки.
@Коментар на Петър Начев
Как функционира банковата система? Неравнопоставеността между участниците в нея нов феномен ли е? Законодателят не е ли предвидил инструменти за защита на фундаменталните интереси, които са замесени? Не е ли банковата система основният инструмент за реализацията на дефинираната национална индустриална стратегия? На всичките тези въпроси ще отговоря в няколко реда и по възможно
най-опростения начин. Банковата професия е със специален статут. Кредитните институции разполагат с монопол: извършват единствени банкови сделки по занятие, депозитите на клиентите им са държавно гарантирани. В замяна на тези привилегии кредитните институции са поставени под постоянно наблюдение от страна на държавния регулатор, който разполага с инструменти позволяващи му да ориентира политиката на банката. Тоест, банките не са нищо повече от търговци на пари, работещи в условията на бързо променлива, вариативна и най-вече императивна законова рамка.
Кредитната институция не може да бъде винена, ако е трупала активи, отдавайки обезпечени кредити в рамките на свободните си финансови ресурси. Обикновеният кредито-получател не може да бъде винен в прекомерна алчност, защото именно тази алчност е моторът на капитализма. Банката, която има излишък трябва да дава; потребителят, ако му дават трябва, да взима ; само тогава присъстваме на икономически ръст: заплатите стават по високи, потреблението се увеличава, производството се увеличава и т.н.
Тогава защо сме в състояние на разрез на доверието между двамата участници? Именно защото дълго бяха само двама. Създаде се дисбаланс. Финансовият ресурс надхвърли потенциала на икономически растеж. Излишъкът не беше инвестиран в подобряване условията и организацията на труда, нови технологии, know how, семинари, образование или с две думи в повишаване обществената производителност на труда като единствен механизъм за повишаване цивилизационния потенциал на нацията.
Преизпълнението на индустриалната програма доведе до икономическа регресия. Именно липсата на роля в този процес на Банковия Регулатор доведе до отсъствието на спирачки, до отсъствието на защитен механизъм за по малко способната да се защити сама страна, до фалити и безизходица, до трансформацията на банковия акционер в собственик на автокъща или агенция за недвижими имоти, до обикновени граждани-неудачници загубили всичко за което са работили години наред; и по- страшното до хора, които никога повече няма да мечтаят.
В заключение, ще добавя, че аз не искам да знам повече от колкото знам сега, но искам да поемам само предприемаческия си риск, а не и рисковете на кормилото на икономиката да попадне неподготвен или незаинтересуван човек.
Новата демократична финансова архитектура изисква нова форма на отговорност и на самоконтрол, а именно, защо не, изискване към кредитните институции да се пререгистрират под нова юридическа форма, командитни дружества. Друго добро антикризисно решение би било наливането от страна на държавата на свежи ресурси, но само срещу ангажимента, че изразходването им ще е пряко свързано с малките и средни предприятия, като банките участват и за своя сметка в реализацията на одобрените проекти по подобие на така наречените мюсюлмански банки.
@Moni
Освен малките и средни предприятия жертва на банковата политика у нас са и много домакинства. Редица семейства, поради високите лихвени проценти, са сериозно затруднени да обслужват ипотечните си кредитите и ако банките не приемат нарочни мерки за преодоляване на този проблем би следвало да се превърнат в заложни институции /къщи/, но при занижената покупателна способност не виждам на кого в България ще продават. Или можи би на чужденци?! И това ли ще е дейността на банките у нас? Какво прави БНБ? Риторични въпроси на които обществото от доста време чака отговор, но за съжаление получава мълчание. Някъде прочетох, че мълчанието е мощен източник за зареждане с енергия. Дано по-скоро зареждането да приключи, да стартира обществения диалог и да станем свидетели на адекватни мерки.
@Minev
Да – геноцид, но не само финансов. Очевидно е и социален геноцид – свръхзадлъжняването на домакинствата от първите 5-6 подоходни децила е характерно не само за България. Хората живеят и задоволяват базисни потребности на кредит навсякъде в света. Погледнете данните за динамиката на доходите от труд: навсякъде спада делът им в БВП и националния доход. И така е от 80те години насам. ЕС, САЩ, Япония – всички са в един и същ калъп. Данните за държавните социални разходи имат същата тенденция. Как да живеят хората – освен на кредит? Но все повече не могат да изплащат кредита заради намаляващите доходи. Кредитният балон се спуква и идва голямата криза. Тя изглежда като финансова и икономическа, но е предизвикана от намаляващи доходи, бедност и огромни неравенства. Накратко неолиберализъм в действие. Другата му страна е „финансиализация“. Вся власть банкам! Банките контролират националните икономики, а самите банки се контролират… от някъде. Това е гръбнакът на неформалната глобална мрежа, която управлява света. Нищо лошо, освен това че най-отгоре стоят плиткоумници – хора с представи и знания от миналия и по-миналия век, защото така и не надраснаха Маркс. Прав е Дарендорф, когато казва че тези са последните марксисти днес.
@Jeliazkova
Високият лихвен процент е една малка част от комплексния финансов и социален геноцид. Той отразява едно грандиозно преразпределяне на доходите – от една страна в договорите с банките кредитираните нямат никаква договорна сила и следователно банките действат като лихвари, от друга страна след отказа на държавата, чрез плоския данък, да преразпределя, банките преразпределят като изплащат високи лихви по депозитите и вземат високи лихви по кредитите. Но това привидно балансиране е всъщност презапределяне – тъй като групите, които имат депозити са различни от тези, които имат кредити. Хората с кредити, т.е. нискодоходни групи, плащат за благоприятни лихви по депозитите на високодоходни групи. Освен това доколкото нарастват депозитите на чужди граждани – българи с кредити плащат на чужденци с депозити. В основата на всичко това стоят не толкова банките, колкото липсващата национална финансова, подоходна и икономическа политика, както и адекватната регулация на дейността на банките.
@Цветан Начев
Откакто съществуват икономически теории от пред кризисен, анти кризисен и след кризисен характер неизбежно техни фундаменти са следните два постулата:
Първо, малкият и средният бизнес, умножаването на хората от категорията „само заети-само осигуряващи се“, са гръбнакът на всяка една национална и глобална икономическа и финансова система. Там бива спиран ръста на безработицата, там се ражда конкуренция на идеи, проекти и модели, там срещу собствен риск и самоограничения се формира трамплин за нов икономически растеж и то в благодатна социална среда. Казано на езика на Бурдийо, там са полетата и агентите на икономическата мрежа, която неизбежно доминира след кризисните периоди. И за това преди и по време на криза следва да бъдат толерирани, насърчавани и подкрепяни преди всичко с обществени, респективно държавни ресурси.
Втората азбучна истина е: поддържане и дори изкуствено помпане на активната платежоспособност на физическите лица – купувачът единствен може да спаси и стимулира производителите, търговците и т.н.
Ето защо, без да бъдат ограничавани естествените собственическо мениджъски инстинкти на банковата система, държавата следва да излезе с:
-оферта към банките, физическите лица и представителите на малкия и среден бизнес за създаване на стимулиращ фонд, стъпващ на принципите на предпазния конкордат и евентуално, използващ методиката известна като ЗУНК.
-офертата би имала особено силен ефект, ако се допълни с две правителствени решения: едното от които дава 100% гаранция без значение от размера и срочността на банковите депозити, но само за онези банки, които по силата на второто правителствено решение, формулиращо параметрите на национална стратегическо инвестиционна програма, подпишат с правителството, респективно с БНБ, да кредитират проекти и фирми предвидени в тази програма.
Това би довело до сериозен приток на финансови чуждестранни инвестиции и сериозно ускоряване реализацията на проекти от евро фондовете с последващо усвояване на средствата по тях.
