Loading...
Така наречената ПП ГЕРБ спазарява на едро цели съсловия, чиновници, милиционери, номенклатурата с високите пенсии, вместо да ги пореже. С чуждите пари осигурява собственото си благоденствие. Общинските дружества в София влизат в игра, също за изборни цели. Увеличението на билетите за градския транспорт е необходимо, за да се назначат нови хрантутници на властта.
Защо не плащат по лев и шейсет за билет по градския транспорт в София само гласувалите за учителницата по руски Фандъкова и за герберчетата? Вместо да страдаме всички от увеличението. Правя такова предложение до общинския съвет, за кратко наричан СОС. Той май наистина е една невероятна чорба. Всъщност кой ли е гласувал за тях, два дни стояха комисиите в зала „Армеец“ и се сринаха компютрите. Само, за да спечелят правилните хора. Цената на билета беше задържана предизборно. Едва след половин година издадоха намеренията си. Малко подло. За успокоение на публиката и заради търга по спирките бяха омахани бордоваците, играещи ролята на фасада, но и шефът на градското перпетуум мобиле за пари – Симеон Арнаудов. Той и без това се беше прочул много с благосъстоянието си и времето му беше изтекло.
Че картите за градския транспорт няма да се пипат, е следващата лъжа на общинарската кохорта. И това пак е само за успокоение на столичани. Щом виждат, че почти няма ответна реакция от гражданите, след няколко месеца ще ни ощавят и с цените на картите. Можем да бъдем сигурни. Протестите бяха вяли и дадоха кураж на управниците. Защо ги нямаше никакви примерно еколозите да се опрат? Сигурно защото интересът им е нулев, не е какъвто в проектите в туризма и енергетиката. Простаците да се оправят сами. Кой им е крив, че са се родили глупави. Сега хората ще се качват пак на автомобилите си, защото при смяна на два или три превоза ще им излиза по-евтино. А това означава замърсяване на въздуха.
И още едно неизпълнено обещание на другарката Фандъкова за облекчаване на трафика и отпушване на трасетата.
В сянка обаче останаха истинските властници на столичния транспорт. Стоян Братоев не е директор на метрото, а направо си го е заплюл все едно. Там е от 1999-та. Орденоносец от типа на социалистическите. Бойко вероятно съжалява, че живеем в друго време и не може да го направи герой на труда. Предимство на Братоев е и, че е съветски възпитаник. Сравнително по-отскоро, от четири години, е друг хазяин на мобилността – автобусният шеф Слав Монов, не по-малък по значение от метрополитенския. Значително по-груба е играта в паркирането . Там ръководните рокади стават и с убийство. Имаше такова в „Паркинги и гаражи“. Да не го на пожелаваме на сегашната им управница Румяна Милова. Тя е от 2011-та, когато е изгорен в апартамента си Марчело Доковски. Висаджията, съсобственик във фирмата, Георги Василев беше разстрелян пред дома си преди 11 години. И това ако не мафия, какво е? Напълно подходящо съдружие за общината.
Столичните фирми за транспорт и паркиране са корумпирани до най-ниското ниво, което са назначенията. Опитайте да се вредите в тях и ще разберете. По-скъпият билет означава приемането на нови службогонци и така процъфтява търговията с изборите. Заплатите в тия дружества са високи като в банките. По един работещ там човек от семейството, осигурява кучешка преданост, или другояче казано – твърд електорат. Местата не се обявяват никъде или само фиктивно. При другаря Братоев се казва: „Зависи какви хора ще му трябват на съответния началник“. Сметката ще я плащаме ние, бедните граждани, които използваме обществения транспорт и не караме дори и таратайки. Няма как Фандъкова или градските нотабили да ги срещнеш в него. Същата схема се прилага и в „Тополофикацията“. Сега Вальо Топлото се нарича Георги Беловски. Парното е обичано средство за натиск в ръцете на управниците ни . Беден народ се контролира по-лесно. Или трябва да си с палто и шапка през зимата в жилището си, или да си нахранен. Екзистенциален въпрос за повечето от нас, които не фигурираме в статистиките.
Големият скок на билета повлия на цените и психологически. Търговецът се оправдава с тези лев и шейсет, когато ти иска повече за стоката си. Къде останаха демагогските приказки за осигуряване на поминък на обикновения човечец? Евтиният транспорт означава по-лесно отиване до и връщане от работното място. Защо не се направи като в белите държави в Европа и другаде – да се плаща на зони? За една или няколко спирки по 50 стотинки, за средно разстояние – по лев, а за най-големите дестинации – лев и 50? Защото на общинарите не им пука за вас. И целта не е смисленото решение.
