Просташкото като политически изказ изявление на депутата /вече/ от „Единна Русия“ Пьотр Толстой за България има няколко цели, но основната е мобилизирането на рубладжийските кръгове у нас преди президентския вот. Москва спешно се нуждае от послушен човек на върха на държавата като компенсация за евроатлантическата политика на правителството във военната област и заплахата от постигането на енергийна независимост от страната ни в обозримо бъдеще.
Христо Ботев се обръщаше към родината, като към родната си майка и ако претендираме да сме истински патриоти, би трябвало като него да наричаме нещата с истинските им имена. По тази логика най-точното определение за онези, които поставят родолюбието си като функция от приоритета на руските интереси над българските, е майцепродавци.
От друга страна, мълчанието на повечето партийни централи по казуса говори не толкова за имагинерен страх, колкото за конкретни финансови зависимости, партийни и личностни. И ако на външнополитическо равнище държавата може да даде ясен знак за суверенитет, като обяви лицето Толстой за персона нон грата в България, примерно, то на вътрешно равнище спецслужбите трябва просто да си свършат работата, като разкрият зависимостите – в политиката, в собствеността и в енергетиката.