Част 2- средните фирми
Ако големите компании са гръбнакът, то средните са ребрата на една икономика. В развитите икономически държави именно средните фирми са мнозинство. Те дават облика и на гражданските структури и контролират, доколкото това е възможно, акулите на бизнеса да не прекаляват с печалбите и амбициите си за сметка на националните и обществени интереси. У нас това не е така – средните фирми са много малко и повечето от тях са убежище на сива икономика, изразена главно чрез криене на доходи, производство без плащане на данъци и заплащане „на ръка“. Сред собствениците им ще срещнете всички проблематични имена на прехода, останали живи след 20 години уж „пазарна икономика“.
Какво по-интересно прави впечатление при печалбата на средните български компании за 2008-ма? Да не забравяме, че тъкмо през нейните девет месеца тя бе върхова по икономически показатели, а в последните си три започна да проявява белезите на зловещата световна икономическа криза.
Първо, тогава държавните фирми са добре представени, въпреки налаганото мнение, че държавата не може да е на печалба като участник в производство и търговия в пазарни условия. Доказателствата – печалбата на мегакомпанията „Български енергиен холдинг“ например е 52 милиона лева, на военния „Терем“ – 40 милиона лева, на „Булгартабак холдинг“ – 59 милиона лева, на атрактивното му поделение „София БТ“ – 56 милиона лева. Въпреки държавната собственост там, това не са малки суми. За сравнение чужди компании в сектора промишленост, опериращи у нас – като „Нестле“ и „Солвей“, имат печалби съответно от 22 милиона и 11 милиона лева. И тъй като чужденците изнасят доказаната си печалба, можем да им вярваме,че цифрите са поне приблизително точни. Докато за чисто българските държавни структури в икономиката е ясно, че имат поне 1000 начина да намалят печалбата, като увеличават разходите си и вероятно истинското ниво на приходите минус разходите им е доста по-високо. Изводът логично се налага – колкото и да е отупан държавният чувал, при приватизацията през тази и следващите години има какво да се спечели, изразено в милиони левове.
Втората особеност на отчетната 2008 година – собственици при средните фирми са почти всички спрягани за икономически босове на прехода. Тук е групировката ТИМ – печалбата на „Химимпорт“ например е 86 милиона лева, на подопечната й ЦКБ – 20 милиона лева.Тук е и туристическата мафия, която презастрои в гонитба на печалби Черноморието – печалбата на „Златни пясъци“, въпреки проблемите в отрасъла, е 10 милиона лева?!
Васил Божков и неговият „Еврофутбол „ също са на далавера – с 50 милиона лева. Почти толкова, колкото е и печалбата на споменатата вече мега енергийна компания „Български енергиен холдинг“ – 52 милиона лева. Това обяснява яростната реакция на Божков срещу увеличения данък за хазарта с 5%. В същата група е и любимият на Ахмет Доган столечен хотел „Принцес“, чиято печалба възлиза на 16 милиона лева. Сред имената на успелите е и това на скандално отвлечения през 2009 г., и платил солиден откуп за спасението си, бизнесмен Киров. Неговата фирма е спечелила през 2008 година 14 милиона лева.
Най-любопитното обаче в тази поредица от компании е малката /защо ли?/ печалба на мастодонта в алкохолния бизнес – „Винпром-Пещера“ – едва 2.6 милиона лева. Забележително?!
Третата особеност всъщност ни е вече позната от анализа на големите компании – аналогично на тях и при средните търговията, услугите и хазарта са водещи. Производството в тая категория, доколкото го има, е предназначено за външни пазари в по-голямата си част.
Накрая, едно субективно разсъждение, свързано с медийния пазар. За 2008 г. като печалба на ВАЦ е посочена сумата от 3.4 милиона лева. На тази база може да се прогнозира цената на евентуална сделка за продажбата на бизнеса на немската групировка в у нас, за която усилено се говори напоследък – около 30-34 милиона лева. Интересна би била и съпоставката с евентуални други сделки – примерно за приватизацията на „Булгартабак“, или дори само за неговата „София БТ“. Фабриката, която е на второ място по пазарен дял на цигарения пазар след топ посестримата си „Благоевград БТ“. Печалбата на „София БТ“ е 56 милиона лева, но по непотвърдена информация разговори за продажбата й са водени при стартово ниво от 15-20 милиона евро, което ще рече очаквана крайна цена от около 40 милиона лева.
Анализирайки цялата тази „картинка“, можем да си позволим и една прогноза за развоя на прословутата икономическа криза. Търговията у нас се развива ускорено – показват го както данните за финансовите резултати на българските компании през 2008 година, така и непрекъснатото навлизане на нови и нови търговски вериги у нас. В този сектор кризата въобще не е идвала – все пак човек трябва да яде, пие и да се облича.В туризма и строителството ударът е при малките собственици – те или спират работа или биват поглъщани от по-големите. Но след като това приключи, вероятно до шест-осем месеца, нещата ще се възстановят при една различна вече различна картина – малко, но силни и могъщи финансово компании и дребни играчи, колкото за цвят и фон. Наемните работници ще се увеличат, малките собственици ще фалират, пазарът на труда ще се върне от ситуацията преди десет години, когато заплатите бяха ниски, търсенето на работна ръка – ограничено – за повечето сектори /без търговията/ с ясно изразени монополисти, които диктуват цените. Тоест, богатите ще стават все по-богати, държавата все по толерантна към нарушенията им и все по-свързана с парите им, а бедните – все повече. Ако стоят в България и работят за монополистите.