Малцина са фермерите, които вместо да се хвалят с постигнатото, скриват гордостта от труда си зад едно не по-малко ценно качество – скромността. Един от тях е Никола Кулов, създал своята семейна ферма с много труд и усилия в село Васил Левски, и не без помощта и на проекта „За Балкана и хората“ сбъднал може би мечтата на мнозина свои колеги.
Мечтата да създаде собствен семеен бизнес, за която мнозина сигурно му завиждат, но малцина знаят каква е била цената на успеха му. Семеен бизнес, за който всички ние все се надяваме, че може да се превърне в един от стълбовете в икономическото развитие на страната ни. А че фермата му наистина е образцова, се убедихме при посещението по време на организирания от фондация „Биоселена“ ден на отворените врати на 11 октомври, когато работата в нея кипеше, и никой не беше застрахован от непредвидени ситуации.
Кулов започнал всичко сам стъпка по-стъпка, като признава, че в началото е имал идея да се кооперира и с други колеги, но поради съществуването на „много неразбираемост“, решил че сдружаването на фермери у нас е невъзможно. Затова извървял пътя си сам. През 2000 година решил да започне да отглежда и биволи. Сега основни помощници в бизнеса му са синът Яни и щерката Агора.
С тези работни ръце трудно се справяме с фермерските задачи, ето защо може да видите и нещо, което не е много за показване“, бърза скромно да се извини Никола, като не пропуска да отбележи, че приема не само похвали, но и критики.
Във фермата работят около 10 човека, като признава, че имат проблеми с работната ръка най-вече през лятото.
Никола Кулов и семейството му отглеждат 500 каракачански овце и 150 биволи порода „Българска Мура“, почти изцяло пасищно по поляните на Централен Балкан. Освен това гледат 200 кози и малко над стотина крави, като кравето мляко се използва почти изцяло за храна на малките биволи. Стопанисват 330 хектара ливади и обработваеми площи за отглеждане на фуражни култури. През зимата млекодайните крави и овцете се намират в Средна гора.
„Средният годишен млеконадой от биволица е по 1,5 тона, докато при каракачанските овце е по-малък – около 45 килограма, в зависимост от сезона“, продължава фермерът.
Благодарение на подкрепата на проекта „За Балкана и хората“, преди малко повече от година изгражда специален демонстративен център, където всички гости са добре дошли да видят как се произвеждат качествени български сирена и млека. Капацитетът на мандрата е 300 литра мляко на ден.
Едно от постиженията на Никола Кулов е изграждането на специална доилна зала за биволите, нещо към което първоначално доста хора са се отнесли скептично, тъй като се смята, че биволите не могат да се доят в подобни зали. Той обаче оборва тези схващания, вкарвайки специално оборудване за залата от Германия. „Много важна както за животните, така и за производството на млечни продукти въобще е хигиената“, смята Никола. Инвестицията в изграждането на доилната зала е около 80 хил. лева.
Благодарение на нея, от доенето през филтрирането до постъпването на суровината в млечната вана всичко е механизирано. Процесът на доене е намален наполовина като времетраене. Преработват само частично суровината, като останалото мляко продават на други мандри. След като започнал да преработва част от произведеното мляко, приходите на Никола се увеличили с около 50%.
Никола констатира също, че помощта на държавата спрямо животновъдите е недостатъчна, като от всички субсидии ,,на които се дава гласност, едва 50-60% от тях стигат до фермерите.
Въпреки това обаче, Никола Кулов е пример как със скромност, трудолюбие и пресметливост, мечтата да имаш свой собствен бизнес, дори без да разчиташ основно и само на пари от субсидии, а единствено на двете си ръце, е възможна да се случи.
Мартин Иванов
Снимки: „Биоселена“