Loading...Силните на деня вече подредиха пасианса
Здравата връзка говори на руски
Битката за столичната Топлофикация навлиза в последната си фаза, а победителят вече е известен. Това са хората около Румен Овчаров, които държат всички козове – връзката със силните хора на руската енергетика, контрола върху „Булгаргаз”, НЕК и новия Български енергиен холдинг.
Губещата страна са Бойко Борисов и Христо Ковачки, които имаха преди шест месеца преднина в състезанието, но с няколко хода бързо бяха поставени на място. Неслучайно много мъка имаше в отронената от Бойко Борисов фраза, след като столичният общински съвет (СОС) гласува прехвърлянето на акциите си в дружеството на държавата – „Голям подарък направихме на държавата”.
Софийската Топлофикация е едно наистина прекрасно дружество, което ще донесе на новите си собственици големи печалби, на практика – без лимит във времето. Иначе казано, докато има зима в България. От години в медиите и в публичното пространство се води кампания за внушение, че това е загиващо дружество, че то има огромни и трудно платими дългове и че в крайна сметка никой не проявява интерес да инвестира в него. За целта бе раздухан и кокошкарският случай с бившия му директор Валентин Димитров, който още продължава да се точи в съда. Истината обаче е много по-различна. Става дума за над 350 милиона лева, колкото е оборотът на парното за година и поне 20% печалба от тази сума. Ежегодно и гарантирано.
380 000 между селяни и граждани
Топлофикация София има сигурен кръг от потребители на предлаганите от нея услуги, свързани с отопление на сгради; нещо като крепостни селяни или граждани. Трудно е да се каже точно колко са абонатите на парното, но вероятно са над 380 хиляди души. Тя оперира в столицата на България, където безработицата е най-ниска, а доходите – най-високи. Тоест, платежоспособността на повечето от тези абонати е налице. Големият проблем в града – остарялата топлопреносна мрежа е решен на 2/3 с помощта на два заема от Световната банка преди седем години за подмяна на подземните съоръжения. Пари дава и държавата – два кредита от Министерство на икономиката и енергетиката за подмяна на топломери от около 4 милиона лева и кредит от ЕБВР и МБВР на стойност над 62 милиона лева за рехабилитация на топлофикационната система в последните години.
Непрекъснато нарастват и новите абонати – за 2007 година те са около 5600. Преди две години дружеството поиска от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР) да разшири териториите, в които може да изгражда собствена мрежа и да присъединява нови абонати. Тогава интересът й беше към южната полоса на Околовръстния път, кварталите „Овча купел“, Симеоново, част от квартал „Левски Г“ и „Дружба 2“. Искането бе подкрепено от Столична община. В тази част на града израстват и ще израстват и много комплекси от затворен тип, частни еднофамилни къщи и дори имения.
Въпросът за дълговете на дружеството към „Булгаргаз“ и на част от абонатите към него също е доста интересен. Във финансовия отчет за 2007 г. е посочено, че задълженията към газовото дружество са два вида – по график с разсрочване за 6 години близо 25 милиона лева и текущо задължение – 53 милиона лева.
Неизвестно по какви причини именно през 2007 година се увеличава периодът на събиране на вземанията с над 23%, в същото време нараства и броят на оборотите – също с 23%.
Приходи, разходи и пострадали
Нека погледнем и разходите на дружеството, откъдето основно идва и негативния финансов резултат за миналата година.
Намаляват:
– с 8.77% парите, дадени за суровини и материали
– с 24% парите за външни услуги
– с 18.78% парите за ремонти.
Увеличават се:
-с 35.11% парите за заплати и възнаграждения
-с 28% перото други разходи, каквото и да значи това.
Това финансово поведение е на компания, която просперира, има средства и перспектива за развитие.
Да видим и приходите. Парното е увеличило приходите си от продажба на еленергия от когенерации с 57.33% през 2007 година в сравнение с 2006 г. и е намалило приходите си от продажба на топлинна енергия с 4.49%. Ето какво дословно се казва във финансовите документи – „Приходите на Топлофикация София са със 7.31% повече през 2007 година в сравнение с 2006 г. Основен фактор за това увеличение са по-големите приходи от продажба на еленергия, както и от глоби и неустойки за забавено плащане от страна на абонати“.
Какво излиза? Софийското парно върви възходящо като компания, залага на производство на еленергия и увеличава дела на това производство в баланса си. При това не всички възможности за изграждане на когенерации са изпълнени. Ако новият собственик реши да наблегне на това, печалбата на дружеството ще се вдигне още. Ремонтите по мрежата гарантират по-добра ефективност чрез намаляване на загубите при пренос на топлоенергия.
Длъжниците с един нов нормативен акт ще бъдат принудени да се издължат в рамките на една-две години. Новият собственик може спокойно да разбие сегашните четири отоплителни района на десетина и повече, със самостоятелни парогенераторни станции, за да намали още загубите при преноса и да вдигне ефективността и цените. Старите и нови около 400 хиляди абонати, в огромната си част платежоспособни, са гаранция, че каквото и да става, приходите на парното са гарантирани. И печалбите.
Кой кой може да стане
Сега нека познаем новия собственик. Той няма да е френската компания „Далкия“, която от две години е декларирала интерес да закупи част от акциите и впоследствие – цялото дружество. Няма да е и бизнесменът Христо Ковачки, срещу когото кой знае дали по случайно съвпадение имаше масирана акция точно в разгара на спора кой да е изцяло собственик на „Топлофикация“ – столичната община или държавата. Засега държавата сложи ръка върху апетитната компания, но дали ще остане задълго нейна? Вероятно ще бъдат покрити дълговете към Булгаргаз и ще се приемат необходимите нормативни документи за изчистване на задълженията на абонатите към дружеството. Тогава ще се появи и новият собственик – приватизацията вече може да стане. Дали формално капиталите за сделката ще са руски, или ще идват от офшорка, не е ясно. Но че план за приватизация на компанията има, е видно от развитието на ситуацията около нея в последните шест месеца.
Една от последните златни държавни фирми се готви за своя нов собственик. И през 2009 г. може би ще научим името му.
