Loading...
Идва вълна от работници с понижена квалификация, сериозни финансови проблеми, здравни и пенсионни пропуски
Откровено мрачните прогнози за българската икономика би трябвало да доведат до бърз, качествен и действен анализ какво ни чака. Нужни са ни не просто грозни факти или претенциозни обзори, но и решения. Или поне варианти. Смислени и реалистични. Такива идеи се чуват рядко. Факт е, че подобно усещане за задушаваща неяснота провокира само смелите. Останалите – четат, псуват и пият.
Как ще изглежда работещият българин след кризата
Това е въпросът без отговор. Всяка икономика разчита на човешкия ресурс. Има ли смисъл да говорим за възстановяване след като никой не знае с какъв потенциал ще бъдат работещите българи утре?
Първото, което човек губи след месеци безработица е квалификацията си. Закономерно ще се появят и проблемите със здравното и пенсионно осигуряване , а ефектът ще бъде дългосрочен, за някои фатален. Социалният статус на всички тези хора ще пада рязко, подбутван и от неизбежните задлъжнялости (към банки или роднини). Високата лична мотивация и устойчивата психика не са дадени всекиму. Някои ще имат проблеми и с цялостното си „следоперативно“ включване в пазара на труда, както и със социалната си адаптация. (Не очаквайте, че работодателите знаят как да помогнат на такъв служител или че мислят още от сега!) Това са простички факти, за които не се пише. То е като да разкажеш как всяка сутрин си миеш зъбите. Звучи скучно.
Само в МВР няма да им е забавно, защото при растящата безработица е лесно да се предвиди и скок на престъпността. Дали ще е дребна – по апашки заради десет кила луканка, или на мода ще дойдат отново някакви хитри пирамиди, не знам. Възможно е и бандите за отвличания да се увеличат, както и наркопласьорите, джебчиите и т.н. Подобен развой е логичен, но не допускам, че от МВР ще ни кажат истината за актуалните тенденции в престъпния свят. У нас само прогнозата за времето има задължителен характер.
Сега да преговорим набързо – от съдбата на безработния, но горд българин, според Българската стопанска камара през 2010 са заплашени 19-20 % от икономически активните лица. Разбира се, сметките на Агенцията по заетостта са далеч по скромни и затова никой не им вярва – в края на м.г. нивото на безработица в страната е достигнало 9,13 %. Както виждате разликата е двойна. Всъщност ще бъде тройна, но за това след малко.
Приканваният, засега само с магии и бабини заклинания, икономически подем ще бъде в ръцете на хора с понижена квалификация, сериозни финансови проблеми, здравни и пенсионни пропуски. Немалка част от тях ще снижат критериите си към работодателя и това на свой ред ще повиши произвола. Извиването на ръцете за заплатите, осигуровките, премиите и другите благинки, с които българите свикнаха през последните години ще се развихри. Ще скочат и нарушенията на трудовото законодателство.
И за десерт – стотици българи, които се връщат в родината, поради липса на препитание в чужбина. Не бива да ги забравяме, защото те ВЕЧЕ СА ТУК. Те СЪЩО са аут от здравната и пенсионната система. Те не могат дори да разчитат на помощи от държавата. ТЕ са в правото си да търсят работа – след като години наред създаваха немалка част от потреблението, наливайки милиони в „цъфтящата“ ни икономика….
За търпеливите има и по-весела част. За мазохистите следва кратък преразказ в бъдеще време, посветен на пенсионната реформа.
Аз, пенсионерът
Много се забавлявам с репортажите по темата. Взима се произволна продавачка от Женския пазар и с непривичен репортерски хъс се обяснява как милата женица може и да не доживее до пенсия. Мило. В същото време, ако попитате младия репортер колко трудов стаж има ще получите гордо, бетонно мълчание. Вероятно работи без трудов договор, вероятно го осигуряват върху минималната заплата, а останалото е черна каса, вероятно са го прецакали със здравните или майчинските, вероятно ще му закрият медията. Може да е на 28 г. и от 6 реални години в занаята, на книжка да има само 2. Не може, в 80% от случаите е така. Но като него са хиляди млади хора. Те не мислят сега за пенсията си и за правата си, а по форуми и на чаша бира ще ги чуете как дори не вярват, че ще докретат до 60-70 години. Те се шегуват, и на тях животът им е мил и драг. По-лошото е, че държавата се шегува с тях.
В момента свитият трудов пазар отлага кариерния старт (или развитие ) за немалко млади, активни хора. Работодателите на свой ред, необезпокоявани свикнаха да ги прецакват. Държавата пасува, а младите или не знаят как, или просто не смеят да си потърсят правата. Истината е, че за поколението на 30 годишните в момента никой не мисли. За тях предлаганата пенсионна реформа е неадекватна и мъглява. Пътят, който най-вероятно ще изберат ще обърка сериозно плановете на държавата. Те, почти е сигурно, ще продължат да се трудят на черно, а после съзнателно ще абдикират от нейната опека и ще се насочат към частни пенсионни фондове. Идва поколението X – леко неориентирано, но адаптивно и непредвидимо. Готово да живее несигурно и рисковано, но ДНЕС. Тръгва си поколението N – със стабилния стаж от по-20 – 30 години, донякъде скованите реакции за светкавична промяна и с твърдата убеденост, че си заслужава пенсията. Мечтаещо за някакъв си свой покой НЯКОГА УТРЕ.
Спирам се нарочно върху пенсионната реформа, защото насред трудовата криза се правят планове за бъдещето без кръчмаря.
Борбата със сивата икономика е в застой, а в същото време от работещите се иска да скатават ревниво в книжките си всеки трудов ден. Последното няма как да стане, защото социалната цена, за да бъде един млад човек изряден днес е твърде висока. Наясно ли са чиновниците колко хора са готови да я платят? И какво предлага държавата в замяна?
Веселата част – с кожи на клиента
Не знам колко страници би излязъл подробният анализ за профила на безработните днес. С какво образование са, от кои отрасли са, пол, стаж, опит, от колко време са на борсата. Част от тези отговори ги знаем, но липсва птичият поглед над ситуацията. А той е важен, за да се стъпи на здрава основа. И за да бъдат адекватни предлаганите решения.
Няма да преповтарям песнопенията на социалното министерство, предполагам вече сте се сблъскали и с идеите на различни икономисти. Като се започне от бързото размразяване на стопираните публично-частни проекти, където могат да бъдат „погълнати“ немалко безработни и се стигне до спешна помощ за бизнеса под формата на нисколихвени заеми, субсидии, или по магичен начин отблокирани еврофондове. Всичко това ще има смисъл, АКО стане и САМО с подготвени хора. Ако знанията им са актуални и уменията повече от адаптивни и мултифункционални. Възможно е да се случи, едва след ударна инвестиция в преквалификацията или повишаването на наличните умения на работещите. Според мен, това е нишата или т.нар. стратегия „син океан“. От Агенцията по заетостта работят тромаво в тази посока. В БАН и университетите даже не сънуват по темата.
Затова очаквам инициативата да бъде поета от частните фирми, които предлагат подобни курсове и модули за надграждане на познанията. Тук е мястото и на работодателите. От тях обаче не бива да очакваме много. Те не са склонни да влагат толкова в развитието на служителите, колкото допреди една-две години. Не че се престараваха, но сега по-добрата квалификация е отново лукс и най-важното – лична отговорност и въпрос на възможности.
Икономиката ни няма да получи този подарък наготово, нека държавните чиновници бъдат сигурни в това. Хората са принудени сами да „надушат“ какво ще се търси утре – в кой сектор възможностите ще са повече. Няма и намек от страна на скъпия ни кабинет в тази посока. Което е жалко и демотивиращо.
Няколко малки идеи. Безплатно.
Няма да ви предлагам антикризисни мерки. Ще дръпна произволно няколко кончета от чергата. Замисълът ми е подъл, разбира се – вярвам, че криза за идеи няма.
Започвам с очевадното – небивалият бум в сферата на строителството и туризма през последните години. Много хора преживяваха добре, намирайки мястото си в тези два отрасъла. За перспективно се считаше още да станеш адвокат, журналист (?!), ИТ гуру, рекламен, търговски специалист и т.н. Дали още е така?
Какво работят българите, по-специално жените, в чужбина? Гледат стари хора, бавят деца, трудят се като социални или медицински работници. В същото време у нас на един лекар се пада ¾ от една сестра. България винаги е имала потенциал да развива специфичния здравен туризъм. Доказва го гладът за наши специалисти навън и дори примерът с гърците, които обичат тук да си лекуват зъбите. Защо тогава десетки българи са принудени да си правят трансплантации в Пакистан? Не е само заради донорите или защото там има някакви светила на медицината. Просто скъпата ни родина не цени това, което има. По-приоритетно й е да сече гори и строи хотели, отколкото да помисли как да задържи здравните си специалисти, да обучи нови и да привлече чужденците. Уникалният климат и природа засега още работят в наша полза. Не виждам какво пречи страната ни да се превърне в перфектно място с модерни центрове за рехабилитация и възстановяване. Минимум. Нима не може и тук да се правят различни животоспасяващи операции и то по-успешно и евтино, отколкото в Пакистан? Може. Ако здравното министерство го поиска и успоредно с това насърчи частната инициатива.
Чудя се как ли ще реагира любимото ми социално министерство на идеята за повече частни детски градини. Във Франция е честа практика една жена да се грижи за няколко деца на сходна възраст в собствения си дом. Разбира се държавата я подлага на тестове и изисква определени условия, но системата сработва. У нас на мода са бавачките и частните детски центрове – в това няма нищо лошо, прекрасно е, но винаги има още варианти, над които си струва да се помисли. Особено сега в тази криза.
Какво ли ще се случи, ако държавата доведе докрай идеята за постепенното затваряне на домовете за сираци? Не виждам по-подходящ момент за реинтеграцията на тези деца от сегашния. Спокойно може да се започне с по-големите, на които им остават две-три години до пълнолетие, когато държавата и без това ги отписва. Част от издръжката на домовете може да отива при семейства, които са готови да станат временни приемни родители. Мярка, която ще бъде от взаимна полза и за двете страни, включително и за МВР.
Ще се спра само на още две възможности.
Първата е аутсорсингът. България си остава привлекателно място за кол центровете. Тук има много млади и образовани хора, при това готови да работят евтино за известно време. Чуждите компании го знаят и за това в този сектор кризата се усеща на забавен каданс. За евтината работна ръка у нас, в интерес на истината, най-първи се сетиха в шивашката индустрия. Робството на гръцките и турските фирми още тегне и зебележете – спасява много райони забравени от държавата и Господ. Накратко – имаме много работна сила, с потенциал да бъде привлекателна за чуждите компании. Не е задължително да продължат да ни експлоатират евтино. Но тук бизнесът пак има нужда от държавна подкрепа. ЕТ „Стойчо Петров“ много трудно ще убеди сам колегата си Джон Смит да дойде да сглобява компютри у нас. Ако някой му обещае данъчни облекчения, по-евтин наем на база и добра инфраструктура, Джон може и да се навие да изпие на родна земя няколко кашона от любимото си уиски.
В глобализиран свят като днешния можем да предложим и образовани специалисти в много области, които дистанционно да работят за чужди компании – ИТ, архитектура, лаборатории за медицински изследвания, фармацевтика и т.н.
Поредното безобразие, над което си струва повече хора у нас да си блъскат главите са пустеещите земи и села. Знам, че на всеки по темата му щукват десетки идеи и за това тактично спирам до тук.
Истината е, че българинът е изобретателен, но като няма кой да го подбутне и провокира изпада в срамна летаргия. Понякога, за да се вдъхнови му стига и да напсува нечия чужда идея, така че – имате думата, драги читатели!
Защото кризата е първо в главите ни, после в табличките на икономистите. И докато веригата не се скъса минусчетата неусетно ще прескачат в джобовете ни.
