Loading...
Лондонска мъгла се стеле над европейското земеделие
Лондонската мъгла, обхванала европейското земеделие едва ли ще се вдигне поне в следващите две години. Консервативният дух е сковал почти всички, от които зависи вземането на решенията за това, как ще трябва да изглежда един от най-жизнено важните сектори. Важен, заради това, че осигурява храната ни, но дали ще остане жизнен в следващото десетилетие е под въпрос.
Европа дава ясни сигнали, че предпочита еволюционни промени в структурата на единната селскостопанска политика, без сътресения за фермерите и запазване на директните плащания с известни козметични промени при зелените и обвързани с производството плащания. Малцина са готови да направят по-смели стъпки към промени, включващи предлагането на алтернативи при подпомагането на земеделските производители, като въвеждане на финансови инструменти и такива за управление на риска, които ще извадят производителите от контрола на бюрократите.
За част от страните е неприемливо и прокарването на съфинансиране на фермерите от националните бюджети, това важи особено за източноевропейските бедни събратя на страните основателки на Общността. Революцията в сектора е табу с висока цена, която никой в Брюксел не иска да плаща, поне за сега. Бюрократите, окопали се в топлите си кресла се страхуват да не бъдат пометени от евентуални кардинални промени, срещу които се обявяват и старите, и новите страни членки, за които съществуващият модел е благоприятен.
Каква ще е ОСП след 2020 година, в момента изглежда нерешимо уравнение с поне няколко неизвестни, като освен Брекзит, политическото бъдеще на ЕС, в него като такива се включват и неясната финансова рамка на бюджета, и промените в приоритетите, за които се очаква да се заделят пари. Намеренията са за увеличаване на средствата за сигурността и мигрантите, от което ще се стигне логично до намаляване на парите за земеделие. В условията на прекрояване на ЕС е нужно не само опростяване на политиката в земеделския сектор, но и създаване на алтернативни форми за намиране на свежи капитали за фермерите. За подобно нещо обаче се изискват сериозни реформи, а не нова политика със стара кройка.
И понеже страната ни е част от тази политика, то браншът у нас няма много по-различни позиции. Основните земеделски организации подхождат консервативно и страхливо по отношение на това, как трябва да изглежда субсидирането на земеделските производители, и то в условията, когато аграрната политика няма да е приоритет на Брюксел, и парите към сектора няма да се изливат като от рог на изобилието. Иска се запазване на досегашния модел на финансиране чрез директните плащания, леко модифициране на агроекологичните плащания и на тези, обвързани с производството. Приоритет е пак земеделието като цяло, а не само два или три сектора, към които да се насочи подпомагането, докато малките производители са пак някъде в миманса – т.е. ако остане нещо за тях. С цел облекчаване на европейския бюджет в земеделския сектор, вече се надигнаха гласове за споделяне на финансирането между Брюксел и отделните страни, което според едрите земеделски производители у нас ще доведе до намаляване и на без това ниската конкурентноспособност на българските производители, особено на плодове и зеленчуци. Въвеждането на алтернативни механизми за подкрепа на земеделските производители е неприемливо, тъй като инструментите за управление на риска са непознати и далечни от манталитета на родните производители, макар че съществуват на хартия и в момента, а в някои страни се прилагат успешно. Разбира се и инструментите за управление на риска си имат своите негативни страни, но обществото ни до днес видя само негативите от директните плащания, които дълги години разиденяваха българските фермери и даваха превес на едни или други производители и култури. Нещо повече, те доведоха до изкривявания , а патиците ,гъските и орехите се превърнаха в нарицателни в опитите за търсене на „устойчиви практики“ за лесно сдобиване с европейски субсидии. По всичко изглежда, че докато не падне лондонската мъгла и ЕС не реши, как трябва да с е развива политиката в сектора в бъдеще, на подобни практики ще се нагледаме и след 2020 година, а земеделието ще си остане под диктата на едрите производители, малките ще изчезват така, както ще изчезват и българските храни,плодове и зеленчуци от пазара.
