В крайна сметка, който плаща – той поръчва музиката

Приемам облози в черно Джони как министърът на туризма на Швейцария Бойко Борисов ще отсвири утре поредната надежда за десет години управление в България да се направи поне един нов лифт (в ЕС за същия период направиха 1899):

А) Ще отсвири миналата двугодишна процедура точка на кмета Георги Икономов и ще внесе написаната от зелените незаконна точка, вкарваща „втори лифт“ (what the fuck is this?!) в плана за управление. Всичко ще падне после в съда. Борисов искал втори лифт, ама съдът не давал – изпитан многократно номер.

Б) Ще отсвири миналата двугодишна процедура точка на кмета Икономов и ще рестартира всичко отначало под предлог, че от Европа искали еко-оценка. Разбира се, нито от Европа искат, нито еко-оценка на този етап има на какво да се направи, но пък тя ще се „изработва“ и обжалва 2-3 години. Борисов много искал втори лифт, ама като се пенсионира на 90 години може и да стане. Дотогава всички лифтове в БГ ще се скапят от амортизация и в планината ще се ходи само с автомобил, а ски пистите ще са неизползваеми.

В) Ще си намери важна работа в чужбина и ще отложи заседанието. После ще почне европредседателството и няма да е добре да има протести – тъй че ще го оставим за другата година. Както и миналата година го оставихме за тази година. А по-миналата година направихме междуведомствена група, за да го оставим за миналата.

Г) Просто ще нареди на министъра на околната среда да почне всичко отначало за 58-ми път. Няма лошо, повторението е майка на знанието.

В крайна сметка, който плаща – той поръчва музиката.