ОБЩИНСКИ ФОНД РАБОТИ НА ПРАЗНИ ОБОРОТИ

Фонд за гарантиране на кредити за малки и средни предприятия играе ролята на хранилка за „наши момчета и момичета”

Създаден е от столичните общинари преди петнадесет години. Сметката му се попълва с 10-процентни отчисления от приватизацията. Целта му е да гарантира пред банките кредити за малкия и средния бизнес – с условие фирмите да са регистрирани или да действат в София. През 2009-та максималния размер на гаранцията е вдигнат от 60 на 100 хиляди лева, като се покриват 50 на сто – тоест 50 хиляди.

Докато кредитите са от по няколко стотин хиляди. Заради това банките не горят от желание да имат вземане-даване с фонда. А и по друга по-важна причина, черно на бяло призната наскоро в доклад на управителя му до борда от съветници. Че не отговаря на изискванията на ЕС – регламент 575 от 2013-та. По-просто казано: фондът не е търговско дружество, а инструмент на общината. На кредиторите не им се дават парите за закъсалите веднага, а се минава през изпълнителни дела. Той реагира на предупреждение от БНБ , под писмото оттам са ударили са парафи Димитър Костов и Цветослав Ангелов. Още през 2012-та СИбанк и Токуда спират да работят с фонда. От създаването му до последния отчет за 2016 –та най-много са гаранциите на ПИБ( 154) и ДСК(148). Но в последните няколко години само Пиреос издава по 11 до 15 и банката на Цеко Минев – по 7-8, а останалите – по една или две и БАКБ – средно по три. Новият, за 2017-та, ще излезе до месец или два, но няма да е много по-различен – с тридесетина кредита.

     Гаранциите са намалели до крайност – за 2014-та и 2016-та са 31, а за 2015 –та са 33. ( И преди не са били много – петдесетина.) По статистика при 112 000 малки и средни фирми в столицата, сега фондът дава рамо на две и половина на месец. И това ако не е разхищение, тогава кое е? Общо-взето схемата е десятъкът от приватизацията да се поставя на лихва и помазаните да я изяждат. Те са седем човека на щат, управител, външни консултанти, борд от пет съветника, единият от тях председател. Разходите набъбват във времето и са вече половин милион годишно. В Пловдив е открит подобен през 2006-та и е закрит през 2012-та – поради доказана икономическа нецелесъобразност, така се е произнесъл кметът Иван Тотев. Пак през тази година във Варна Христо Атанасов убеждава останалите съветници въобще да не се прави, защото няма да покрива разходите си, а ползата ще е съмнителна.

         От 2008-ма управител на столичния фонд е Кирил Григоров. Дотогава е Величка Рангелова. Той е герой от доклада на Николай Добрев за „банковия октопод”, писан е в края на 1996-та по поръчка на тогавашния вътрешен министър, а излиза наяве чак през 2010-та . Като прокурист на ПЧБ е раздавал на приближени необезпечени кредити в особено големи размери. Разбира се, не само той. Подсъдим е за фалита на банката заедно с Венцислав Йосифов и още осем от шефовете й, е бил обвиняем за четири кредита с щети за милион и 630 хиляди в зелено. Но кой банкер беше осъден? Оправдани са и Йосифов и подчинените му. Бил е директор на Общинска банка, Българска банка за развитие и Инвестбанк, но за кратко. В момента в е конфликт на интереси, защото по договор няма право да заема ръководна длъжност в сходни гаранционни фондове. Но е прокурист на Българската агенция за кредитен рейтинг на Христо и Катя Михайловски, известни като зетя и дъщерята на Йордан Соколов. А от 2009-та има и собствена фирма за консултации „Индустриалон” ЕООД. Кирил Григоров демонстрира „развития социализъм в действие” като отчита „преизпълнение на показателите” и затова получава бонуси към заплата, която не е малка – три средни за общината, сега към четири бона месечно. Годишно това означава горе-долу петнадесета. От запис на заповед за 19 237 долара може да се помисли, че върти и лихварство. На щат в агенцията са седем, по-старите получават максималната заплата, а по-новите, близка до нея – главната счетоводителка( в пенсионна възраст), заместничката й, двама главни експерти – по две хилядарки. Още двама старши – по 1600 и специалист –950. Голям потенциал от кадри – Григоров е д-р ( равно на предишното кандидат на науките) и лектор в УНСС по малък и среден бизнес, а останалите макар и без титли – много напред с материала. Но въпреки това, плаща се и на външни консултанти – наистина не толкова много – за последните няколко години по около 25 000.

     Интимният смисъл на съществуването на фонда е, че той е не ясла, а направо богата софра за общински съветници. До тяхната част от “възнагражденията” се стига чрез проста аритметика – като се извадят заплатите на управителя и на щатните, остават едни 200 -220 хиляди на пет човека. Падат им се средно по три бона и отгоре , почти колкото на Григоров. Председателката( от 2008-ма) Ирина Йорданова вероятно взема малко повече за сметка на останалите. В момента съветничка от ГЕРБ е пиар на овладяната от Кирил Домусчиев КРИБ. Завършила е журналистика, била е сътрудничка на близкия на Тодор Живков председател на СБП Любомир Левчев. В СДС направи кариера като заместник-главен на вестник “Демокрация” и секретар по вътрешната политика на президента Бат’ Петю. Обяснението вероятно е свързано с един от кадровиците на културата и медиите вдясно Едвин Сурарев. Той е приятел с Левчев-младши, Владимир. В сегашния борд, силно приличащ на трапеза, е още Андрей Иванов, хвърлили оставка от шеф на СОС след скандал през 2012-та. С образование МЕИ, бил е заместник-директор на Националната полиция и данъчен. В борда са още лидерът на СДС-София медикът Антон Койчев и Светльо Витков от “Глас народен”. Него пък го свързват с Бриго Аспарухов покрай дъщерята на ДС-генерала Светла, наета да лъска имиджа му. На квотен принцип винаги има и съветник от опозицията БСП, в този състав – Владимир Данев, за да не се размирисва. В предишни мандати на СОС ( 2008-ма и 2009 –та) в борда на фонда са били Лолита Радева и Елен Герджиков. Дамата е инженер от Минск и съпруга на вътрешния в кабинета „Борисов-3” Валентин Радев, заместник на отбраната в „Борисов-1”, тоест стари фаворити на ГЕРБ. Герджиков пък е философ и политолог. В предишните мандати „възнагражденията” на бордоваците са били около два пъти по-малки и растат заедно с общото ни благосъстояние ( с ирония) , за да стигнат днешните.

       Общината бърка във фонда като в собствен джоб за безлихвени заеми. От това може да се съди, че не му отдава голямо значение. От 2010-та насам тя виси с едни постоянно задължения от 13 и половина милиона по три „краткосрочни” заема основно за комунални разходи А през февруари 2015 –та СОС изтегля безвъзмездно 7 милиона по инвестиционна програма. Затова през 2016-та схемата за издръжка от лихвите закъсва. При наличност от 6 милиона и 602 хиляди те са едва 104 хиляди. А трябват половин милион. Дошли са от главницата или от общината. Минали са два вътрешни одита. Първият от 2013 –та оценява работата на фонда като ефективна , а от 2014-та не установява пропуски и нарушения.