Loading...
По повод хленчовете и обясненията че „имало частни интереси“ и ширещото се предположение, че в това има нещо лошо, отдавна се назландисвам да споделя три неща.
1. ВСИЧКИ или почти всички ИНТЕР-ЕСИ са частни. Дори етимологията е свидетелство за това – от латински „inter“ – „между“ и „esse“ – „съществуване“, „битие“, „същност“; във всекидневния език – нещо е важно за някого, негова грижа.
Националните интереси също са частни в смисъл на а) „частни“ по отношение на други национални интереси, б) като отъждествяване на отделния човек (обикновено много по-богато от всеки политически общ знаменател) и в) като разглеждането им като „свои“ от управляващите дадена национална юрисдикция в момента, легитимно или не.
2. Всички неща, които хората ценят и обичат, те предпочитат да са частна собственост. Аз не искам майка ми, жена ми и дъщерите ми да са публична държавна или каквато и да е публична собственост. Същото важи и за жилището ми, колата ми, парите ми и всичко, което съм придобил със желание и старание или с желанието и старанието на моите предци.
3. Одържавяването на нещата, които ценим, също цели частно ползване. То може да бъде и много често е било път към разруха. Като всяка собственост и държавната е делима на разни снопове частна собственост. Относително лесно и много по-безопасно и за предпочитане е държавната собственост да се управлява частно или като частно предлагане на обществени услуги за относително дълги периоди време.
