Loading...
Темата „Белене“ е като ударна доза наркотик за лобистите у нас. Политиците също са на първа линия, защото това им е бизнесът – да превръщат власт в пари.
Ето Ви няколко ключови щриха.
Първата, че има логическа обвръзка между оборудването, което вече е платено и бъдеща ядрена мощност. Водеща хипотеза за китайската страна е изкупуването на оборудването и използването му в техен проект в Китай или на друго място. В този смисъл отказът да разглеждаме като равностоен вариант просто продажбата на оборудването е чисто нашенско дело, не изискване на китайската страна. Ако продадем оборудването, всички лобисти остават „на сухо“, защото всички планове за бъдещи комисионни и договори се изпаряват.
Така или иначе не би трябвало да има разлика между цената, която ще дадат китайците за него в различните хипотези – и да строят и да не строят Белене, защото те са заявили, че въпросът за новите реактори е отделен от този за наличния реактор. Продажбата, включително на кредит /там може не само да се постигне по-висока цена, но и да съучастваме в изграждането, ако е в трета страна/, е най-чистия вариант, и да се приключи с тази тридесетгодишна мъка.
Второ, че трябва отмяна на мораториума на НС за да се водят принципни преговори. Няма никакъв проблем да се водят преговори и получат необвързващи или под условие /на отмяната на мораториума/ предложения – т.е. да се навлезе детайлно в темата. Тази неточност върви ръка за ръка с другата неточност – че ще се обяви задължително търг. С един кон търг не може да има, още повече че тогава може да се получи, поне на теория, и руска оферта. Руснаците винаги са настоявали, че искат да финансират, притежават и експлоатират ядрена централа в ЕС, т.е. АЕЦ „Белене“. Защо за китайците да може, а за руснаците не? Защото китайците да могат да притежават мажоритарно или напълно ядрена централа, а руснаците не ?! Това е клопката която Овчаров и Манчев са заложили, защото не е сигурно, че имат договорки с китайците за лобизъм или подизпълнение, но с Росатом нещата са отработени и то от години. И тогава … Трудно може да се намери логика, но това няма значение за ангажираните. Важното е да текат едни договори и едни пари.
Трето, и в двете предусловия – да няма държавни гаранции и да няма дългосрочни договори за изкупуване има скрити уловки. Може да има скрити държавни гаранции, достатъчно е да поемем ангажимент да изградим и финансираме свързващата инфраструктура. Това са близо два милиарда. Другата уловка, за която Борисов загатна – да дадем гаранции и изведем от експлоатация въглищните централи, като „гарантираме“ дефицит, т.е. място на пазара, към 2027 година. От това по-голямо предателство, здраве му кажи. Ще заменим местен източник с вносен – прекрасен ход укрепващ националната енергийна сигурност?! Ако ще заместваме въглищните централи, то трябва да го направим внимателно и постепенно, а най-вече да ги заместим с друг необвързан с геополитика и такъв голям риск източник, наличен на местния пазар. Ще нанесем „ядрен“ икономически удар върху област Стара Загора и Хасково, като затворим основния работодател и генератор на доходи, за да решим нечие персонално бизнес уравнение.
И последно – трябва много внимателно да пипаме по темата, за да не влезем в менгеме – не е лошо да прочетат писмото на 28-те посланици на страни от ЕС в Пекин. И да си направят изводи. Срещата 16 плюс 1 е интересна възможност, но има доминиращ геополитически контекст, която следва да се отчита. Отношенията между ЕС и Китай са сложни и едва ли предполагат безпроблемни ядрена инвестиция от китайска страна.
И последно, от над десет години твърдя, че въпросът за ядрената централа не е само на политици или на ядрени инженери, в него има макроикономика ,бизнес, финанси, и геополитика. Всички тези, хора които искаха презглава да реализираме проекта и които нанесоха милиардни финансови щети на държавата, днес отново дават съвети.
Колко пъти човек трябва да се удря в една и съща стена, пред да разбере, че през нея брод няма!?
Бойко слуша Румен Овчаров. Колко ядрени или каквито и да централи е построил, инвестирал и върнал парите, за да има изобщо правото вместо лобист да се нарича експерт.
Най-лошото е, че действително има интерес от китайска страна, но умишленото форсиране на преговорите само в предпочитаната от лобистите посока за лично облагодетелстване, може да затвори възможността за продажба на оборудването и да принуди поредния сериозен инвеститор да се оттегли.
