Loading...
Годината е 1963г.
България вече е построила Нефтохим, но СССР ни задължава да купуваме само нефт от тях и то на цена 23.60 долара за тон при международна цена от 18 долара за тон.
Документът е от Държавен архив Бургас, от архивните масиви на „Нефтохим“ ЕАД.
Ясно се вижда, че се опитваме да покрием дефицита с внос от Алжир, тъй като СССР доставя 90% от необходимия за момента петрол.
Сещате ли се с колко милиарда годишно е ощетявана и източвана България.
Това е с близо 30% повече от международната цена на петрола.
Да припомня ли, че по същото време България предава на Москва и целия си наличен златен резерв на БНБ от 32 тона злато – в периода от 1960 – 1964г.
Продаден от руснаците на Лондонската борса, за да покрият наши „задължения“ – умишлено натрупани задължение от насилствено подписани неизгодни договори за България за доставка на руско оръжие срещу долари, за доставка на остарели крадени и неефективни съветски технологии срещу долари. Точно заради тези договори и опита за съпротива на Трайчо Костов, по заповед на Кремъл той е обесен от другарите си комунисти след скалъпен процес.
По това време почти цялата селскостопанска продукция на България се изнася за СССР под себестойност. На загуба.
На загуба и то огромна, се внася и нефт. На много по-високи цени от международните.
Не се чудете, че през 1989г. България фалира за трети път и приключи „дружбата“ като най-бедната държава в Европа, с най-ниски пенсии и заплати и най-голям демографски срив.
Цеденето е било повсеместно и брутално. Дори и през нефта.
За да осъмнем през 1989г. с 10 МИЛИАРДА ДОЛАРА ВЪНШЕН ДЪЛГ – пари, взимани на заем от режима на Живков, за да надплаща на руските си господари.
Тези 10 милиарда долара тогава са точно 600 милиона пенсии като тази на баба ми. Това са 200 милиона средни работни заплати.
