Loading...
Дори и там, където няма корупция, отказът/страхът на законодателната и изпълнителната власт у нас да правят промени води до загуба на конкурентно предимство. Това на политиците и избирателите може да звучи абстрактно, но в бизнеса има съвсем конкретни измерения.
Например, вие сте собственик на рудник в България, съществувал още от времената на соца. Лека полека рудникът се изчерпва и вие се оглеждате къде да инвестирате в нов рудник. В България дори без корупция администрацията ще ви мотае между 15 и 20 години. В Македония е 5 години. Казвате си „майната й на българската администрация“ и отивате в Македония. Съответно, не просто не отваряте 500 нови работни места и не наливате 100 млн. лв. в някоя местна икономика, но и когато старият ви рудник се изчерпи 500 стари български работни места се губят и някоя община губи 90% от приходите си. Обучените 500 миньори пък си ги дърпате в Македония и те идват с кеф. Резултатът – бизнесът се оправя, държавата затъва. В България има обсесия с размера на чуждите инвестиции, но през последните години се наблюдава и износът на български капитал навън. Ако това беше следствие на завоюване на международни пазари от български компании – чудесно. Но в момента е по-скоро следствие на избор къде е по-лесно и рационално да се разшириш – у нас или навън. Отговорът все по-често е навън.
