Loading...
Вчера зададох въпрос – защо когато се увеличава цената на природния газ, която ще провокира инфлация не се иска оставката на шефа на Булгаргаз или той не е политическо назначение? Защото не става реч за доминиращи пазарни фактори – водещи са управленските дефицити и политическите обвързаности.
И забележете, ръководството на Булгаргаз не потвърждават, че водят преговори с Газпром?! Не знаели, нямали информация. Добре, че Газпром през Брюксел ги известяват – защото ако допре до нашите юнаци те никога не биха предявили претенции или защитили правата на потребителите.
Екитъп в Булгаргаз дори се страхуват да оповестят с какви позиции тръгват за преговори.
Иначе анализи и анализатори много – както казват руснаците на принципа „вокруг, да около“.
Стигна се до положение Газпром да търси начини да се измъкне от монополния си статут или поне да го замени с друг, който не му създава проблеми с Брюксел, а Булгаргаз буквално се правят на ударени за да го съхранят максимално дълго.
И никой не повдига въпрос за оставка на шефа на Булгаргаз, който е основния виновник за ситуацията.
Излиза, че министър можеш да смениш, шеф на Булгаргаз не можеш. Как да не си спомниш за пророческите думи на Димитър Талев – „И да знаеш, Минке, че последният комунист на планетата ще умре в България. Даже когато в Съветска Русия няма да има нито един жив комунист.“.
Русофилството в България стигна етап на автономност спрямо процесите в Русия и в България, защото то обслужва материалните интереси на местна олигаргархично-политическа организирана група, която го използва като щит и знаменател на общите си ценности. Затова на Копринка има представители и то много и от ГЕРБ, а Булгаргаз е извън границата на европейските стандарти на корпоративно поведение и националния потребителски интерес. Ако Русия не им е достатъчна, ще станат синофили, само и само да имат лепило, което да ги държи заедно.
