Loading...
Похвално усилие на Владислав Панев за влизане в диалог, но да се вгледаме в тезите, защото абстрактните разсъждения не струват и пет пари. Особено на фона на цитираните примери Трън и Генерал Тошево. Идеята, че доверието на местните хора в съответните общини, просто от въздуха е станало негативно, не струва много. И в Трън и в Генерал Тошево, пък и по-рано при Шеврон – недоверието беше съзнателно провокирано, поддържано и развивано от едностранчиви тези, прокарвани от хора от всякакъв политически спектър, но с общ знаменател „еко“.
Господин Панев да пита другия съпредседател за тясното и перманентно сътрудничество с лявото до крайност на протестите – Мариана Христова. Пък и едни „борци“, които танцуваха едно лято. По случайност разбрах схемата с финансиране на протестите в Генерал Тошево – летящи инкасатори с пари на ръка от свързани с Русия български бизнесмени. Факт е, нито Шеврон, нито Асарел, нито Овергаз не сметнаха за нужно или възможно да се противодейства с балансирана информация, но и аз на тяхно място не бих го правил в тази истеризирана среда. Достатъчно е да се видят видеозаписите от публичните обсъждания, които не бяха нищо друго освен упражнения по публичен линч – викове, крясъци и т.н. И в този процес „зелените“ имат своето видно място. Никакви глашатаи не наемат инвеститорите, защото няма смисъл. Прекалено късно се досещат, че срещу себе си инвеститорите нямат търсещи истината и съмняващи се, но добронамерени хора, а крайно идеологизирани ековойни, които най-малко търсят баланс.
И сега няма никаква пречка за пряко договаряне и то такова, че най-големите ползи да остават в общината. Просто претенциите на общините трябва да минат през държавата. Такъв е законът. Господин Панев изглежда сега установява тази истина. Шеврон отдавна го бяха предложили, но по закон не те определят разделението на ползите между централния бюджет и засегнатите общини.
Действително с Нено Димов има проблем, включително с доверието, но няма значим обект, който да съвпада с мандата на който и да е министър. Лесно е да се прехвърли на МОСВ цялата отговорност за счупената комуникация между инвеститор и хора.
Примерът с Швейцария трябва да започне с надеждата, някога нашите хора да бъде толкова богати като швейцарците. Факт е, че опазване на природата е капитал и ние нито го развиваме, нито съхраняваме.
Нещо с „новите начинания“ на Ковачки не разбирам внушението, още повече нещата са заминали, а пък зелените научиха от медиите.
Иначе посоката на мислене и разсъждения на цивилния шеф на Зелените /защото там има и друг, по-агресивен/ е похвална. Както казах, в този си радикален вид Зелените са пасив за Демократична България, тъй като няма адекватна и балансирана политика към индустрията и в по-общ смисъл към икономиката. Именно в тази реалност се разбиват очакванията и претенциите на ДБ да бъде дясна или дясноцентрична партия.
Но повтарям тази статия е в добра посока.
