Loading...
Обсъждахме с приятели тезата ми, че често европейските фондове повече вредят, отколкото помагат. Да поясня, че това не се дължи на нещо специфично у нас българите. Генът няма никакво значение и ние не сме по-смотани от който и да било.
Всеки, който е поставен в условия да има достъп до лесни и безплатни пари, ги харчи много по-неразумно от спечелените с пот на чело. Принципът на тотомилионерите, голямата част от които фалират бързо, е валиден. Затова имаме къщи за гости, които никой не би си помислил да построи ако не му излизаха безплатно. Затова имаме стадиони, спортни зали и школи за балет по селата. Затова и най-нерентабилната земеделска култура – пшеницата, печели пазарен дял. Защото делът на субсидиите в продукцията й на декар е най-голям.
Наблюденията ми показват, че няма особени разлики между поведението на усвояващите в България, Германия или други страни. Навсякъде безплатните пари се харчат глупаво. Много е правилна сентенцията, че фондовете са пари, които бедните хора от богатите държави плащат на богатите от бедните държави.
Дали по-добър контрол и санкции ще подобрят нещата? По-скоро се съмнявам. Дето се вика, а кой ще проверява проверяващите? То даже въпросът не е в контрола. Дори и всичко да ти е изрядно, субсидиите в по-голямата си част си остават антипазарно оръжие за масово поразяване и изкривяване на нормалността. Земеделието е примера. Благодарение на огромните субсидии там Африка е неконкурентна и вместо да търгуване и внасяме стоки оттам, принуждаваме хората да мигрират. И китайците я окупират икономически.
За мен изводът е, че Европа трябва да върви към намаляване на субсидии, фондове и всякакви други залъгалки за наивници. Помислете какъв беше икономическият ни растеж преди 2007 – под 6% го брояхме за провал. Сега се радваме на 3 процента. И кризата не е оправдание. Много региони възстановиха темповете отдавна. Ако перифразирам Ярослав Хашек „Всичко си вървеше много добре, докато не решиха, че трябва да ни помагат“.
Нямаме нужда от помощи. А от иновации, среда за бизнес, бърза обращаемост на капитала (ама не безплатен, а рисков, със скин ин дъ гейм). Среда, в която властта не определя шампионите в бизнеса, а уменията им го правят. Можем да го направим и да излезем на правилния път буквално за няколко години. Иначе си оставаме провалена държава, по примера на доста други.
