Злато, цианиди, арсен и съдебни дантели
Актуално Инфо от БНБ: През първото тримесечие на 2010 г. преките чуждестранни инвестиции са намалели с 21.9 млн. евро – 0.1% от БВП. За същия период на 2009 г. вложените в страната чуждестранни пари възлизат на 926 млн. евро (2.7% от БВП). Сравнителните данни от БНБ сочат също, че от края на 2008 г. до сега има отделни месеци с отрицателен баланс, но за първи път цяло тримесечие излиза на минус – със 168 млн. евро.
Инфарктни правителствени колебания между долната и горна граница в кръвното налягане на бизнеса – ДДС-то. „Царичина“ каверна, зейнала в хазната. Тотален срив в притока на свежа кръв – чуждестранни, камо ли български капитали. Икономика в будна кома. На фона на тая тежка клинична картина на здравния статус на държавата, магистрати от Върховния административен съд (ВАС), със завидно себеотрицание, се решиха на непопулярна интервенция. Ампутираха 200 млн. щ. долара от колабиращата финансова система на страната. В името на екологията.
Похвалната благородна целева операция бе извършена на 15 април тази година. Точно 10 дни преди кабинетът „Борисов“ да приеме поредния си предпоследно нов пакет от антикризисни мерки. А изпреварилият ги съдийски екип бе в следния петчленен състав: Председател – Светла Петкова и членове – Иван Трендафилов (докладчик по делото), Наталия Марчева, Милка Панчева и Румяна Папазова. Това са хората, с изключение на Трендафилов (изразил „особено мнение“), които за зло или за добро, в крайна сметка лишиха – при това окончателно, бюджета от парите на канадската компания „Дънди Прешъс Металс“, готова да ги инвестира в прословутия си златодобивен проект за мина „Челопеч“. Неговата сага се точи скандално вече седем години. Съпътствана от яростни атаки на природозащитни организации и от смущаващо разтакаване и странно дълго „безмълвие“ – от април 2003-а до август 2008 г., по горещата тема от страна на ресорното екологично министерство. „Курирано“ през този период, в последователен ред, от две партии – НДСВ и ДПС. Представлявани в държавното ведомство съответно от вездесъщата Долорес Асенова и от наследилият я, значително по-перфиден управленски играч – Джевдет Чакъров.
И основателно възниква загадката:
Рискова бизнес авантюра ли е да инвестираш в България?
Поне за канадците отговорът на тоя сакрален въпрос май ще се окаже положителен. Доказва го развоят на събитията. Те са повече от показателни и се налага хронологията им да бъде припомнена възможно най-накратко. Началото й е поставено на 30 септември 2003 г., когато „Дънди“ стъпва реално в България, купувайки от ирландската офшорка „Наван Майнинг“ „Българският Клондайк“ – златната мина в Челопеч. Същата, чието находище се определя като номер 1 в Европа и която през далечната 1990 г. бе затворена под натиска на преродени в синдикалисти социалистически профсъюзни лидери и на модерните по онова време екогласни демократи. След 3 години във фризера, гарнирани с вълнения на местното безработно и гладно население, през 1994-а мината бе вкарана в любопитен джойнтвенчър – смесено предприятие между българската държава и ирландската фирма „Наван Майнинг“. Тя пък, вместо да си изпълни ангажиментите по договора – да си внесе лептата в уставния капитал на дружеството и прочие, взе да го източва, заигра нечисти игри на международните метални борси и естествено да изнася спечеленото в чужбина. Въпреки това, през 1998 г. последва още един не по-малко „далновиден“ държавнически ход за спасението на „Челопеч“. Тогавашният промишлен министър – вече покойният Александър Божков, обяви за приватизация предприятието, а за негов купувач бе избрана… „Наван Майнинг“. През 2002 г. тя фалира, бе обявена в несъстоятелност и в края на есента на 2003-та принудително се раздели със забъркания от нея, но с активното участие на българската държава, „златен“ батак. Собствеността си върху мината ирланците продадоха на споменатата компания „Дънди Прешъс Металс“.
Канадците влизат в „изгорялата гимназия“ с размах
и явно с наивен оптимизъм. На 27 февруари 2004 г. Министерският съвет ги одобрява за концесионери на находището в Челопеч, а на 26 април същата година те депозират в Министерството на околната среда и водите (МОСВ) следното амбициозна инвестиционно предложение: „Разширяване на преработката на медно-златни руди от находище „Челопеч“ до 3 млн. тона и производство на метали от концентрат“. Стойността на проекта е изчислена на 200 млн. щ. долара. За да каже своето „да“ или „не“ обаче в случая МОСВ е длъжно да изиска изготвянето на т. нар. ОВОС – оценка на въздействието на околната среда, подкрепен с необходимия доклад – ДОВОС, който пък да е минал през обществено обсъждане в населените места, чиято околна среда би била повлияна от реализацията на инвестиционния проект. А кои точно да са те – пак трябва да каже МОСВ. И след изпълнението на цялата тая тегава процедура и депозирането на ДОВОС-а в министерството, до 45 дни то, според Закона за опазване на околната среда (ЗООС), е длъжно да излезе със становище.
За беда, при изминаването на тоя административен маратон, „Дънди“ вадят каръшки късмет. Попадат във вакуума на яловите български управленски рокади. През август 2005 г. правителството на Сакскобургготски пада от власт и е заменено от тройната коалиция на кабинета „Станишев“. Заради смутното предизборно и след изборно време окончателното написване на ДОВОС-а става възможно чак през ноември 2005 година. Общественото му обсъждане в изрично посочените от МОСВ за целта общини – Челопеч и Чавдар, също. На 21 декември 2005 г. докладът влиза в деловодството на ековедомството, оглавявано вече от квотния ДПС-коалиционен министър Джевдет Чакъров. Подопечният му Висш екологичен експертен съвет успява да се произнесе по ДОВОС-а на 10 март 2006 година. Положително. Решаващата дума на г-н Чакъров следва – както бе посочено по закон, да се чуе до 45 дни по-късно. Забележителното е, че това се случва едва на 30 юли 2008 година. При това принудително. Джевдет пуска зеления семафор пред канадците, но след като те осъждат във ВАС министерството, заради повече от двегодишното му неправомерно мълчание по казуса. Междувременно за разлика от Чакъров природозащитниците говорят – високо и основателно тревожно. Повеждат люта битка срещу залегналата в канадския проект технология, предвиждаща използването на цианиди при извличането на златото от добивания от рудата в „Челопеч“ меден концентрат. Според тях този метод застрашава сериозно както здравето, така и околната среда и то не само в населените места от региона. Екоорганизациите не се доверяват нито на уверенията на канадския инвеститор, че това е най-модерен способ, съобразен с българските и европейските екоизисквания, нито на положителните оценки, които му дават авторитетите от оторизирания Висш екологичен експертен съвет. Обявената от природозащитниците война набира ускорение и ескалира дори в искания за
национализация на приватизираното предприятие
Паралелно с това всеки нормативен акт, издаден в полза на „Дънди“ е атакуван директно във ВАС. Практически паричното изражение на дуела, развихрен и на съдебния фронт е – иск на стойност 80 лв. срещу инвестиция за 200 млн. долара.
Тъжното е, че цялата тази нелепа история нямаше да я има изобщо, ако България като „бяла“, а не „бананова“ държава, си беше написала овреме домашното. Ако имаше ясно заковани приоритети в икономиката, в националната сигурност – неразделна част от която е и екологията, свързана пък с характеристиката и експлоатацията на скромните ни подземни и надземни богатства. Приоритети, спазвани желязно, без значение кое поредно правителство яхва властта и каква му е политическата разцветка. И да не може, което и да е то, да върти порочния номер на тоя или оня потенциален инвеститор – „стани ти, за да седне моят“.
В случая „Челопеч“ няма защо да се открива водомера. И по социалистическо, и по демократическо време – откакто въобще се експлоатира тамошното находище, се знае за големия му проблем. Рудните залежи са богати на мед, злато, сребро, платина, но… и на отровен арсен.Точно заради него в началото на 90-те години на миналия век на мината бе ударен катинара. Защото при преработката на рудата арсенът замърсяваше жестоко околната среда. Сега, за да се извлекат от рудния концентрат чистите ценни метали канадците предлагат „убийството“ на арсена да стане с друга отрова – цианида. Твърдят категорично, че с технологията, която ще приложат, той няма да представлява опасност. Друг възможен способ за нашия тип руда в света засега не е измислен. И ако държавата ни си беше написало споменатото „домашно“ отдавна би следвало да си е казала тежката дума за „Челопеч“ – ще се вади ли там злато или не! Ако добивът наистина е толкова рисков – значи никой няма да го прави – ни държавни, ни частни фирми. Няма да пускаш на „пързалката“ ни ирландци, ни канадци, ни извънземни. Никой не е самарянин – да работи, без да печели. Обратното означава само едно –
съзнателно създаване на корупционна хранилка
За всички финансово-икономически изкушени по „пързалката“: Висши и по-нисши чиновници от изпълнителната и местната власт. Върховни и по-малки магистрати от съдебната. Едри и по-дребни политици от партийната, ударили червено, зелено и прочие „цветно“ рамо на иначе чистите в помислите си природозащитници. Събратята им по света например навремето се обединиха срещу разширяването на Озоновата дупка и започна масовата подмяна на използваните за битови нужди фреони. За причините, довели до появата на дупката учените още спорят, а милиардерът Дюпон прибави нови милиарди към авоарите си от подмяната на фреоновите инсталации. За тамифлуто, свинския и птичи грип, за новия моден спор „ГМО“ – битките и печалбите от тях някой, някъде може би все още калкулира.
В съдебния си дуел с канадците обаче нашенските екозащитници калкулираха окончателна победа. Както вече бе посочено, председателственият от Светла Петкова петчленен състав на ВАС отхвърли жалбите на „Дънди“ и уважи протеста на неправителствените организации срещу решението на бившия министър Джевдет Чакъров, подписал ОВОС-а за инвестиционното предложение на канадската компания. Представителите на така критикуваната ни в докладите на ЕС съдебна система, са „бетонирали“ становището си само с три доста любопитни мотива.
Първият – липсвали актуални данни дали през двете и кусур години от положителната оценка на Висшия експертен съвет до даденото най-сетне одобрение от страна на бившия вече екологичен министър Чакъров, не са настъпили някакви изменения в околната на мина „Челопеч“ среда. Логично би било доказателства за евентуални подобни изменения да даде ищецът – тоест неправителствената организация. Ами ако няма промени? Съдът как така, и на какво основание, „априори“ приема и предполага обратното – един Господ знае.
Вторият мотив на магистратите е, че общественото обсъждане на спорния проект, направено през 2005 г. е териториално недостатъчно. Въпреки че необходимите за целта граници са указани на инвеститора от самия тогавашен министър Джевдет – както разпорежда ЗООС, съставът на ВАС мисли по-мащабно от закона. Освен в общините Челопеч и Чавдар, обсъждането следвало да се извърши и в по-широкия от определения периметър – в радиус до 5 км. около мината. Нещо като оня цирк с показаното неотдавна по телевизията русенско училище, чийто директор – за да спази изискването до 500 м около учебни заведения да няма бинго зала, затворил главния вход на двора на школото и отворил друг от „правилната“ страна. Така хем нормативната уредба се оказала спазена, хем бинго залата – отворена.
Най-забавно обаче е третото основание на съдебния екип „Петкова“. Без да отчита доклада на експертите, или да назначи специална експертиза от свои вещи лица, съдът се произнася и по качествата на сложната химическа технология, залегнала в канадския проект. Умозаключението на магистратите, които естествено не могат да имат компетенциите на пенкилери, е уникално:
„Така избраната технология не почива на най-добрите налични техники и практики. След като предложената от инвеститора технология не е приложена в промишлени условия, то следва да се приеме, че тя не най-добрата налична технология .“
Както е рекъл шопа, като видял в зоологическата градина жив жираф :
„Те такова животно нема“
Не „рекват“ да кажат обаче нещо по щекотливата тема от „Дънди Прешъс Метълс“, отказвайки пред „ФорумЪт“ каквито и да било коментари. Позовавайки се на традиционните приказки за уважение към съда и неговите решения. Да им се чуди човек къде са „расли и къде са пасли“.
За сметка на това, юристи, врели и кипели в кухнята на българската Темида лаконично отсякоха: „Ми канадците като продължават да се изживяват на българска територия като чуждестранни инвеститори от клас „А“ и не са си платили където трябва – хак им е!“
А всъщност цялото това съдебно и екологично упражнение се оказва напълно излишно. Още през януари от централата на „Дънди“ в Торонто обявиха, че срещу 33 млн. щ. долара са купили завода „Цукеб“ в Намибия, където ще се преработва транспортирания до там челопешки руден концентрат и ще се извличат съдържащите се в него ценни метали. Толкоз по въпроса. Спектакълът свърши. Излишно е да се пита – дали българският премиер Борисов ще се нагърби с някакви мерки да спасява и намибийците от ударите на световната финансово-икономическа криза.