Звъни ми служител на Топлофикация миналата година, вика дължите 8000 лева. Два отоплителни сезона не сте осигурили достъп за засичане на потреблението (за обект, който не съм ползвал за периода и отчита нулеви стойности). Обжалвах, накрая платих половината.
Не е въпроса в този единичен случай, а че такива са хиляди. Последните дни, след дебата в Сохо ми се обадиха десетки граждани. Всички казват, че ТОПЛОФИКАЦИЯ Е РЕКЕТЬОР. Съди ни, дава ни на ЧСИ, и преди да сме разбрали сме натоварени с още стотици левове такси.
Хората са отвратени от този стил на работа. Услугата топлоподаване е чиста (в сравнение с дърва и въглища) и достъпна. Въпреки това много се отказват от нея (но продължават да плащат за общите части). Невинаги причината е финансова. Често е и понеже Топлофикация се държи с клиентите си като мутра в стъкларски магазин. Като по времето на комунизма – бездушно чиновнически. И въпреки, че съдира по 10 кожи, продължава да трупа загуби. Вальо топлото е история, настоящето са момчетата на Ковачки, назначени с любезното съдействие на общината. Безобразие е да източваш комунална компания, като по този начин товариш сметките на пенсионери, безработни и всякакви други софиянци.
Стабилизирането на Топлофикация може да се случи, когато започне да се държи нормално с клиентите, така че да не се отказват от услугата. Да започне да връща отказалите се, което ще намали себестойността. Да поддържа съвременна, електронна комуникация с тях. Практиката показва, че манталитета на служителите ще се промени бързо ако мениджмънта дава пример. Ако го гледат как краде, няма да стане. Решението е конкурс за мениджър с опит в бранша, от ранга на Веолия и ЕВН. Във Варна и Пловдив те показват, че може да се работи нормално, без скандали. Като условията за конкурса предварително изключат Ковачки и подобни.
Ако седим и чакаме нещо да стане, Топлофикация (с дългове за близо милиард) отива към фалит. А без нейната услуга сегашният смог ще ни се струва песен.