Loading...
На фона на ескалацията на напрежението между САЩ и Иран не е зле да си припомним какво е положението с нивото на енергийна независимост на Европа…
Достъпът до изобилна, надеждна и евтина енергия е вероятно най-важният елемент от всяка геополитическа стратегия от Кризата в Залива през 1973 г. Неслучайно, практически всяка значима военна интервенция оттогава насам е малко или много свързана с достъпа до петрол или газ.
Енергийната независимост е един от най-често използваните аргументи за нуждата от т. нар. енергиен преход от фосилни горива към ВЕИ. Той се случва от началото на века в ЕС. А какви са междинните резултати?
Както показва долната фигура, 57% от енергията на ЕС е внос, като ръстът на дела на вноса е около 9% от 2000 до 2017 г. Освен това, този дял всъщност е доста по-висок (около 69%), защото според Евростат ядрената енергия се отчита като „произведена на местно ниво“, но това съвсем не е така що се отнася до горивото (урановата руда). Неслучайно, Франция вдига самолетите при всеки признак на излишни движения в Западна Африка…
С оглед на политически-ускорения преход от въглища към газ и биомаса в тези години, особено тревожен е ръстът на зависимостта от вносен газ (от под 50% през 2000 г. до 74% днес)… а даже и от вносна биомаса. Страни като Великобритания, Италия и Дания вече внасят над 90% от биомасата, която изгарят, замествайки въглищните си централи със „зелени“ такива.
Не, европейската политика през 21 век съвсем не осигурява енергийна независимост и сигурност на Европа и нейните граждани. Всъщност се случва точно обратното – затварянето на местните въглищни мини и централи и стопирането на всякакви опити за добив на местен нефт и газ водят до все по-силна зависимост от внос, както от Русия и Арабския свят, така и от САЩ.
Междувременно, САЩ не само вече почти не зависят от внос, но се превърнаха в топ-износител на нефт, газ и въглища (и техни продукти) в света.
А когато горните факти се комбинират с абсолютната военна и индустриална безпомощност на ЕС, се получава краен резултат, заради който понякога се замислям дали все пак не е добре да посетя Терминал 2 еднопосочно…
В този ред на мисли политическите приказки за „неизбежното“ затваряне на лигнитните ни мини и централи – единственият значим и изцяло местен източник на енергийна независимост и сигурност на България – може един ден да бъдат окачествени като национална измяна….
Нищо не се знае, политиката непрекъснато се променя – също като климатът!
