Страхотна графика на въглеродния интензитет на производството на електричество във времето – казва всичко, за да знаем кое реално работи за намаляване на СО2 емисиите.
Сравняват се региони с високо проникване на ядрена енергия (Онтарио, Франция и Швеция) от една страна срещу региони с високо проникване на слънчева и/или вятърна енергия (Дания, Великобритания, Калифорния, Южна Австралия, Германия) от друга страна.
Резултатите са повече от очевидни:
Нисковъглеродна енергетика е възможна само с висок дял на ядрената енергия.
Още една важна добавка, която не се вижда на графиката, но е задължителна, защото икономиката винаги има значение:
Регионите с висок дял на ядрената енергия имат ниски цени на тока и съответно много висок дял на електричеството в крайното енергийно потребление. Регионите с висок дял на ВЕИ имат високи цени на тока (Дания, Германия, Южна Австралия са световни шампиони) и съответно нисък дял на електричеството в крайното енергийно потребление. Последното значи, че колкото и нисковъглероден да е токът там, фосилните горива ще останат на власт за много приложения (отопление, индустрия, транспорт), защото никой не е луд да ползва скъп ток.
Това не са мои мнения или желания, а просто факти.