Разумният, реалистичният и далновидният компромис за българската енергетика

Половин година след като направих презентацията си в НБУ за маришкия басейн вече се забелязва почти пълен консенсус в държавата, че въглищните ни централи трябва през следващите 10-тина години да преминат към газ, а след това и плавно към „зелен“ водород (без да си приписвам заслуги). Това е разумният, реалистичният и далновидният компромис за българската енергетика между двете крайности – (1) да копаем и горим въглища до 2050 г., без да се съобразяваме със Зелената сделка и (2) да бастисаме всички фосилни горива и да разчитаме само и единствено на ток от слънцето. След като имаме такъв национален консенсус, остават да се изчистят няколко важни неща:

1. Да спрем да противопоставяме различните съществуващи договори на ТЕЦ-ове с очакваните „механизми за капацитет“ от Брюксел, които ще удължат живота им с 10-тина години. Тук се обръщам към дълбоко уважавания от мен шеф на АИКБ Васко Велев – и сегашните договори, особено тези на „американските“ ТЕЦ-ове са вид механизъм за капацитет просто с добавени клаузи за инвестиционна среда. Най-вероятно добрият ход е и другите централи да получат договори близки до „американските“, а не обратното. Относно цените на тока – там в презентацията си в НБУ ясно показах, че „скъпият американски ток“ всъщност е комунистическа и вероятно руска пропаганда – американският ТЕЦ 3 продава на същата цена като държавния ТЕЦ 2.

2. Да изградим същия национален консенсус около каква трябва да бъде инвестиционната среда, за да може частните и държавни електрически централи на въглища и с остарели технологии за газ да се модернизират. Това са наистина огромни инвестиции като само в Маришкия басейн те ще преминат $3 милиарда – около 4-5% от БВП на България. Всякакви други предложения по Зелената сделка (санирания, броене на делфини, косене на ливади) бледнеят като мащаб, сложност и полезност пред модернизацията на въглищните ни централи. Стимулирането особено на частни международни инвеститори да вложат $3-5 милиарда в България изисква сериозни ангажименти както от София, така и от Брюксел.

3. Да си вземем поуките от преговорите с Фолксваген и да измислим по-гъвкави механизми за държавна помощ на стратегически инвеститори с огромен позитивен външен ефект (дори либертарианците са съгласни, че външните ефекти трябва да бъдат управлявани от държавата). Модернизацията на ТЕЦ-овете няма да изисква такава помощ, но около тези модернизирани централи ще се създадат идеални условия за привличане на заводи за батерии (експанзия на азиатци), гигантски дейта центрове (Tencent, Amazon, Microsoft и Google вече „душат“ наоколо), производство на „зелен“ водород и енергоемки индустриални производства за вътрешния ЕС пазар след скъсяването на веригите за доставки. Тук вече сме закъснели с поне 20 години, тъй като Унгария, Полша, Румъния и Турция са изработили подобни механизми и вече работят в тази посока.

4. Да разясним на миньорите и старозагорци, че не просто няма да загубят работни места, а ако си напишем домашното добре, дори ще се отворят повече работни места. Но това няма да стане с поддаване на левичарска и руска пропаганда срещу рудодобива или с блеене по баирите за еко-патладжани. С извинение.