Loading...
Говедовъдство
Намаляване на дойните крави само за последните 10 години с над 200 000 броя като в момента са около 130 000 броя. Тенденцията е до края на годината да останат 80 – 90 хиляди броя. Как ще се изпълнят изискванията за спазване на БДС за млечните продукти и по какъв начин ще се изпълнят квотите за Европейски Съюз след като суровото качествено мляко намалява?
Има голям внос на сухи, сурови и кондензирани млека, които са субсидирани от фондовете в Европа и по този начин се обрича на фалит нашето говедовъдство. Защо се допуска да се унищожи генетиката, за да може да се прави правилна репродукция и получаване на качествени високо-млечни животни. Вноса който се направи не беше от най-доброто за отрасъла.
Птицевъдство
Поради окрупняване на производителите се разпада семейното отглеждане на птици, с което се засили отрицателния социален ефект. Свършена е малко работа за възстановяване на стари и търсене на нови пазари за птиче месо и яйца. Също така не трябва да се забравя и наличието на незаконен внос на птичи продукти.
Свиневъдство
Унищожаване на селекционни центрове, внос на скъпи животни, намаляване на поголовието на свинете-майки се отчита, че в България има между 30% и 40% недостиг на прясно охладено месо. Внася се месо, което е субсидирано от Европа, а също така има незаконен внос от Китай, Бразилия и други държави. Това води до намаляване изкупната цена от нашите производители и последващ фалит на част от тях.
Други
Защо намалихме поризводството на сладководна риба – шаран, толстолоб и пъстърва, което накара производителите да я направят по-скъпа от килограм пилешко или свинско месо. Какво наложи продажбата или отдаването на водните басейни, в които се прави рибовъдство на хора, които нямат опит в тази сфера и могат да правят това. Защо още не работи нормално програмата към Европейските програми за аквакултури и рибовъдство. Как се контролира качеството на произведената риба? Кой контролира производството на семенен материал?
Едно от най-социалните производства беше бубарството. Не мога да се съглася, че не се търси естествена коприна в световен мащаб, след като чувствително намаля производството и търсенето на изкуствените полиестерни влакна. Има възможност за засилване на този отрасъл, особено в селата със застаряващо население, където би имал огромен положителен ефект върху безработицата и доходите на хората.
Овцевъдство
За 20 години поголовието се намали с над 10 пъти, от 10.5 млн. броя до приблизително 1 млн. броя в момента, като тенденцията е към още по-голям спад. От това губи както износа на месо, така и производстото на млечни продукти, за които имаме квоти от Европейския Съюз. Тук не отбелязвам и загубата от производството на вълна. Малкото останали преработватели работят с над 80% вносна суровина.
Въпросът за животновъдството е къде отиде традицията на България за отглеждане на животни. Тези важни за България отрасли на животновъдството бяха изкупени от некомпетентни хора, които вече в продължение на над 10 години се учат как да ги управляват. Вижда се липсата на правилен мениджмънт, което доведе до унищожаване на генетичения потенциал, който е бил създаван десетки години. Друг важен фактор спомогнал за унищожаването на тези отрасли е и липсата на постоянно и стабилно финансиране. Неправилна форма на собственост също допринася негативно като, тези които управляват не са фермери, а поризводители. През годините те успяха да постъпят като членове в асоциации и млечни бордове и чрез тези неправителствени органи да разпределят квоти и субсидии.
Зърнопроизводство
Всички заявяват, че този отрасъл върви най-добре в България, но може да се каже, че той се развива върху неправилно положена основа за постигане на крайната цел. Фактите, които поддържат тази теза са:
Техниката, с която обработваме земята е 95% внос.
Семената, с които сеем са внос като при пролетниците този процентът на чужд материал достига до 90%. При есенниците – пшеница, ечеми и ръж, все още преобладаващи са Българските сортове семена, но заради занижения контрол вносът се увеличава постепенно.
Има голям внос на торове, поради високата цена на Българските, което е в резултат на унищожаване на част от химическата индустрия ориентирана предимно към земеделието. Показателен е примера с „Химко Враца“.
Повече от 80% от препаратите, с които се третират растенията са вносни. Делът на такива, които са произведени в България е много е малък. Това е голям проблем за Българските фермери, тъй като обработката с препарати е едно от най-големите разходни пера в земеделието.
Съществува неправилно финансиране и субсидиране в зърнопроизводството. В България се финансира на декар площ, докато в Европа е залегнало по други показатели, които стимулират високата производителност и конкуренция.
Навлизане в селското стопанство на фондове и личности, които нямат правилно разбиране за процеса наречен „земеделие“, както и липса на качества и знания присъщи на фермерите. Арендова се земя, за да се вземат субсидиите, които в случая са 28 лв. За декар или да се постигне спекулативна покупко-продажба. Моето мнение е, че законът, който се прие на първо четене за земята защитава корпоративни интереси. Въпросът е ние дали ще създаваме ферми или добруджански кулаци, които лъжат в продължение на много години хората по селата, а сега се дава възможност да им вземат и земята на безценница без право на избор.
Как и защо вкарахме формулата по програма САПАРД проектите да бъдат до 1.5 млн.евро като през 1999 година земята не беше толкова окрупнена? Това доведе до състояние на фалит по-малките производители за сметка на големите арендатори, които с „връзки“ успяха да закупят машини и да увеличат обработваемите си площи. Това доведе до допълнителен отлив на хора от селата, защото когато в едно землище на дадено село има 5-6 арендатори имащи по 5-10 хиляди декара обработваеми площи, равносметката е 3-4 пъти повече пряко заети хора в производството сравнено с 1 арендатор, който обработва цялата площ. Защо създадохме производствени еднолични предприятия, а не фермерство или кооперации от нов Европейски тип? В крайна сметка, тези, които взеха парите по програма САПАРД, взеха парите и по мярка 121 от Европейските фондове, защото имат позиции в асоциации, правителствени и неправителствени организации.
Зеленчукопроизводство
Този отрасъл се е смалил около 15-20 пъти. От голям износител на зеленчуци и консерви, България се превръща в голям вносител. Около 70%-80% от зеленчуците, които се консумират са вносни. Има основно няколко фактора, които са повлияли върху срива на нашето зеленчукопроизводство:
Неправилното връщане на земята в реални граници без да се съобразяват с инфраструктурата, която е изградена преди това – главно напоителни канали и пътища.
Разрушаване на напоителните системи.
Слаба работа на различните асоциации на зеленчукопроизводителите.
Липса на кооперации, сдружения и други за финансово подпомагане и партньорство.
Голяма контрабанда с внос на зеленчуци от Турция, Македония и Гърция.
Високи цени на торове, семена и препарати поради увеличения внос и намалото производство на Български алтернативи.
Застой на развитието на оранжерийното производство, което ни направи нетен вносител на зелечуци през Зимата.
Изкупуване на продукцията от групировки на ниски цени и препродаването и на 2-3 пъти по-висока цена.
Унищожаване на институтите, които създаваха нови сортове, семена и технологии за развитие на този отрасъл. Всичко, което влиза като генетика е от други страни.
Овощарство
Ситуацията е идентична като с тази при зеленчукопроизводството. Обобщено за двата отрасъла може да се каже, че Министерството на земеделието и храните не помага и не иска да помага на тези два водещи отрасъла в растениевъдството в България. Не трябва да се забрява, че при тях съшо така има голям социален ефект, заради присъствието на повече ръчен труд и следователно, голяма ангажираност на работна ръка.
Тук е редно да се зададе въпроса защо се унищожиха преработвателните предприятия, а тези които останаха са с чуждо участие и изкупуват плодовете и зеленчуците, за които имат външни договори. В същото време голяма част от продукцията се преработва с вносни суровини, които са по евтини на международния пазар. Други последствия от закриването на преработвателните предприятия е загубата на много работни места, които бяха запълвани от хора с нисък социален статус.
Гори и горско стопанство.
Този отрасъл касае като цяло държавата и държавността, но тук трябва да се отбележи, че такава няма. Защо? Във всяка държава, която има този отрасъл като основа на приходи, той е много печеливш. Дори държава като Гърция, която няма това богатство има голям износ на преработена дървесина. Проблеми, на които трябва да се обърне внимание са:
Има ли национална политика за дърводобива в България?
Кой определя кои гори да се отсекат и къде да се залеси?
Не става ли определянето на сечищата на база на корупционни схеми, на плащане на големи комисионни към управляващите партии за сметка на горските стопанства, които изнемогват финансово и не им достигат парите за залесяване?
Не е ли нужно да се промени закона за износа на дървесина от България?
Страната ни стана доставчик на съседните държави на дърва за огрев и дървесина за преработка, а в същото време се превърнахме във вносители на преработена дървесина и мебели.
В заключение, искам да повдигна въпросът с научните институти, хората в науката и техния принос за излизането на земеделието от кризата, в която се намира. Страната ни има нужда от такава наука, но според мен няма нужда от Селскостопанска академия в този вид, защото начина на финансиране не е правилен, начина на контроле е нарушен и не върши работата, за която е предназначена. Голяма част от представителствата на Академията порегионите са се превърнати във феодална собственост на своите директори или управителни съвети с цел извличанен на големи печалби и лично облагодетелстване. Затова, по мое мнение тези регионални институти трябва да се обвържат с Университетите, за да може да има по-голям контрол над тяхната дейност както и да се установи връзка между наука,студент и производство.
Трябва да се намери правителство, което в рамките на 6 месеца до 1 година да изработи концепция за развитие на този важен отрасъл за следващите 10-15 години и да посочи приоритетите за да стане ясно и на хората занимаващи се със земеделие къде да насочат своето развитие и финанси.
