Японската NIDEC явно е пред финиширане на сделката за завод за електромотори (и подозирам батерии) в Сърбия за около $1.9 милиарда. Проблемът с такива инвестиции ОКОЛО България е, че в нашия регион трудно ще има 4 огромни дейта центъра, 5 огромни завода за батерии за електромобили или 3 летища от световен мащаб.
Просто конкуренция – очевидно Google трудно ще се снесе на 300 километра от гигантски дейта център на Майкрософт при местно население на държавите по 10-тина милиона.
С батериите е горе-долу същото, имайки предвид, че се ползват специфични полезни богатства и разходите за управление на еко-регулации са сериозни. Най-общо в „нашия“ на Източна Европа район има завод на TESLA в Берлин, огромни корейски заводи за батерии в Полша и Унгария, сега се появява и японски завод в Сърбия. Тоест, перспективата нещо от този мащаб да се появи и в България се смрачава. И понеже сега ще започне отново дискусията защо отново сме изтървали стратегическа инвестиция за $2 милиарда с всичките редовни подозрения, искам да отбележа, че при батериите се ползват специфични полезни изкопаеми. Които Сърбия добива и отваря нови рудници – Рио Тинто в момента завършва програмата си по закупуване на земи и инженеринг на находището на литий в Сърбия за $200 млн. Докато в България за последните 40 години имаме само един нов рудник за цветни метали (Дънди в Крумовград), чието отваряне на всичкото отгоре отне 17 години.