Loading...
Потреблението на рафинирана мед е сред най-добрите непреки индикатори за скоростта на изграждане на инфраструктура и нивото на развитие на индустрията в една страна. Медта се ползва както за инфраструктура, съоръжения и сгради, така и в практически всяко производство на машини, автомобили, техника, електроника.
Забележете относителното измение на потреблението на глобално ниво в периода 1960-2019 г.:
1. Азия: от 10% до 71%
2. Европа: от 57% до 16%
3. Северна Америка: от 30% до 10%
Това дава доста добра представа за гигантското изместване на центъра на тежестта на индустриалната мощ в света – от Запад на Изток. Всъщност, около 50% от рафинираната мед в света се ползва в една единствена страна – Китай.
Изграждането на инфраструктура и тежката индустрия изискват много енергия и съответно генерират много СО2 емисии. Западът се хвали колко много е намалил емисиите си в последните 30 г. и изисква същото от останалия свят, но процесът всъщност се случва основно заради изнасянето на енергоемките производства на Изток. Тук условно можем да включим и България, която е основен производител и износител на нерафинирана мед в Европа.
Останалите части от света – Африка, Латинска Америка и Океания – буквално не съществуват на графиката, тоест бумът на изграждане на инфраструктура и индустриални производства там тепърва предстои. Те са много големи, а населението им бързо расте както на брой, така и на апетит за всички удобства на съвременната цивилизация…
Това е положението в света.
